Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по касационна жалба от изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" С. чрез процесуален представител - юрисконсулт срещу решение № 1369/09. 03. 2015г. на Административен съд София град по адм. дело № 4090/2014 г.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Агенция временна заетост" О. не се представлява и не взема становище по жалбата.

О. Д "Инспекция по труда" - С. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна но не по съображенията изложени в нея.

Пред административния съд търговското дружество [фирма], [населено място], е оспорило законосъобразността на предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ), дадени от длъжностни лица при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с протокол изх. № 0104-3345 от 31. 01. 2014 г.

По това оспорване е било образувано адм. д. № 4090/2014 г. на Административен съд – София град, по което с разпореждане от 23. 05. 2014 г. на съдията-докладчик като ответник по оспорването е конституирана Дирекция „Инспекция по труда” – С., на която е изпратена призовка за единственото съдебно заседание по делото, проведено на 05. 06. 2014 г.

В това съдебно заседание съдът е приел, че оспорването е допустимо само в частта срещу т. 3 на предписанията, а срещу останалите предписания – по т. 1, 2 и 4 – оспорването било...