Производството по делото е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Агенция „Митници“, със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител ст. юрк. Г. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 10140 от 01. 10. 2015 г., постановено по адм. дело № 11843/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 5303 от 01. 08. 2014 г., постановено по адм. дело № 12471/2013 г. по описа на Административния съд – С. град, с което по жалба на [фирма] е отменено решение № 581 от 25. 11. 2013 г., издадено от директора на Агенция „Митници“, потвърждаващо решение № 988 от 24. 09. 2013 г. на и. д. началник на Митница – П., в частта по т. 2, с която на [фирма] е отказано възстановяване на платен акциз за използван етилов алкохол в размер на 4 796 лв., и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение.

В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Изложени са аргументи, че тричленният състав на Върховния административен съд, първо отделение, неправилно е отказал да спре производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (С.) по дело С-306/14 г. Ищецът твърди, че обстоятелствата, разгледани от С., и относно които Съдът все още не се е произнесъл, следва да се считат за нови обстоятелства, наличието на които би имало съществено значение за правилното решаване на делото, предвид нормата на чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд е спрял всички сходни производства поради идентичност на предмета им с отправеното запитване и искането за тълкуване на понятията „почистване“ и/или „дизинфекция“, като споровете по тях са все...