Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. – М., подадена, чрез адв. Ц. против решение № 6390/27. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 1540/2014 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 20, т. 3 от АПК, поради което се претендира неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което да се уважи исковата претенция. Моли също и за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призована за съдебно заседание, касаторката се явява лично и с адв. Ц. и депозира писмени бележки.

Ответната страна – Министерство на земеделието и храните, не представя отговор на касационната жалба. В съдебно заседание – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)(ЗДСл.), съдът е отхвърлил исковата молба на Б. П. Б. – М. против Министерство на земеделието и храните, в която в условията на алтернативност са предявени два иска, за обезщетяване за имуществени вреди както следва: иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за сумата от 13 551, 08 лв. главница и 4110, 33...