Образувано в изпълнение на решение №8440 от 20. 06. 2014г. по адм. д. №5988/2014г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено
решение № 3110/05. 03. 2014 г. по адм. дело № 8074/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка № К.-774/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено нарушение по чл. 21 от З. от Общинско предприятие "Жилфонд" и Общинско предприятие "Център за градска мобилност" и е наложена имуществена санкция на [община] в размер на 23 763 лв. и е върната преписката на Комисия за защита на конкуренцията за ново произнасяне с оглед задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. С
решение №8440 от 20. 06. 2014г. по адм. д. №5988/2014г. на Върховния административен съд, петчленен състав , е върнато
делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С решението петчленният състав на ВАС е приел, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, относими към спора, а само решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П., с което е приета методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги. Също така е приел, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционния съд не е анализирал писмо вх. № към К.-774/09. 08. 2011г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, че няма утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията методика, съгласно която да се определя начина на формиране на цените за автогарови услуги. Съдебният състав е приел, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви по отношение на конкретните действия и поведение на предприятията, за които с решението на К. е установено извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от З., както и че не може да има смесване между публичните функции на общинския съвет и общината, с търговските им функции.
Приел е, че не са изложени мотиви и по последния елемент от фактическия състав на процесното нарушение, нито и в частта за наложена имуществена санкция на общината, съобразно тежест и продължителност на нарушението, отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, което следва да се осъществи при новото разглеждане на делото. Приел е, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, са неправилни, поради което е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по съществото на спора, като при новото разглеждане на делото се осъществи проверка на оспорения административен акт, при съобразяване с мотивите на решението. По
жалба на кмета на [община] е оспорено решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка, вх. № К.-744/2011г. на Комисията за защита на конкуренцията /К./, с което е прието за установено, че Общинско предприятие "Жилфонд" [населено място], създадено с Решение № 918 от 25. 05. 2006 г. на Общински съвет - П., е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място]. Със същото решение е прието за установено, че Общинско предприятие "Център за градска мобилност" [населено място], създадено с № 107/03. 04. 2012 г. на Общински съвет - П., е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], като е наложена имуществена санкция в размер 23 763 лв. на [община] за нарушенията по т. 1. и т. 2. К. е установила, че не е извършено нарушение по чл. 21 от З. от страна на кмета на [община], представляващ [община], както и от Общински съвет П..
Излагат се доводи, че решението е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на процесуални правила, както и не са изяснени фактическите обстоятелства и изводите на К. не съответстват на състава на нарушението по чл. 21, т.1 от З.. При новото разглеждане на делото чрез пълномощник адв. А. П. излага доводи в писмени бележки за незаконосъобразност на решението на К.. Иска, да се отмени решението на К..
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. К. оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Иска, да бъде отхвърлена жалбата и се изплати юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - [фирма], [населено място], редовно призован при новото разглеждане на делото не се явява и не изразява становище по жалбата. При първоначалното разглеждане на жалбата чрез пълномощник адв. М. Б., с писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение на К. като правилно и законосъобразно.
Ответникът - Общинско предприятие "Център за градска мобилност", чрез изп. директор И. Б., поддържа жалбата и смята, че е основателна.
Ответникът - Общинско предприятие "Жилфонд", редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът - Общински съвет П., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. По допустимостта на жалбата.
Първоначално производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба на [община], подадена чрез кмета на [община], с която е оспорено решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка, вх. № К.-744/2011г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е наложена имуществена санкция на [община], за извършени нарушения по чл. 21 от З. от ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“. К. е установила, че не е извършено нарушение по чл. 21 от З. от страна на кмета на [община], представляващ [община], както и от общински съвет П., като в тази част решението на К. не е обжалвано и е влязло в сила.
С решение №8440 от 20. 06. 2014г. по адм. д. №5988/2014г. на Върховния административен съд, петчленен състав, са дадени указания за ново разглеждане на делото. С определение от 08. 04. 2015г. на Върховния административен съд е указано на жалбоподателя да обоснове правен интерес от оспорването, предвид влязлото в сила решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка, вх. № К.-744/2011г. на К. по отношение на кмета на [община] и Общински съвет П., че не са извършили нарушение на чл. 21 от З.. С молба от 23. 04. 2015г. от адв. Т. Г., като пълномощник на жалбоподателя [община], е обоснован правен интерес от оспорване на решението в частта по т. 1 и т. 2, в която е установено извършено нарушение от ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“, както и в частта по т. 3, с която е наложена имуществена санкция на [община].
От направеното уточнение настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена от [община], чрез нейния представител - кмета на общината ( чл. 44, ал. 1,т. 15 от ЗМСМА), от активно легитимирана страна, подадена е в срока по чл. 64, ал. 1 от З., поради и което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства, приложената административна преписка, становищата на страните, допуснатата и приета съдебно - счетоводна експертиза, и в изпълнение на решение №8440 от 20. 06. 2014г. по адм. д. №5988/2014г. на Върховния административен съд, петчленен състав, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка № К.-774/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, т. 1 и т. 2 е установено, че
Общинско предприятие „Жилфонд” [населено място]
, създадено с Решение № 918/25. 05. 2006г. на Общински съвет – П., и
Общинско предприятие „Център за градска мобилност“ [населено място]
, създадено с № 107/03. 04. 2012г. на Общински съвет – П., са
извършили нарушение по чл. 21 от З., изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], както и за тези нарушения е наложена имуществена санкция на [община] в размер
23 763 лв., както и е постановено прекратяване на нарушението.
С решението е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от З. от страна на
кмета на [община]
, представляващ [община], както и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от З. от страна на
О. С – П.
, представляван от неговия председател, като в тази част решението не е оспорено и е влязло в сила.
От фактическа страна се установява, че производството пред К. е започнало
по искане с вх. № ВХР 1477/01. 07. 2011г. на [фирма], [населено място] за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от З. от страна на Общинско предприятие „Жилфонд”, [населено място], кмет на [община] и Общински съвет-П., изразяващо се в пряко налагане на цени за автогарови
услуги и прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на различните превозвачи
по общин
ски, областни и национални транспортни схеми.
КЗ
К е изложила подробно същността на искането
с твърдения за необосновано завишение на цените за ползване на автогарата в [населено място], като са били определени цени за услугата „тръгване от сектор” на база на изминатия пробег от всички курсове за месеца, като размерът й за един километър пробег възлиза на 0, 07 лв. Т. е, че с въведеното ценообразуване по Методика, приета с Решение №1246/30. 03. 2011 г. на Общински съвет П., се осъществява различно третиране на отделните превозвачи при предоставяне на автогарови услуги.
При извършеното проучване в съответствие с чл. 44 и сл. от З. К. е изискала информация от ОП „Жилфонд”, кмета на [община], Общински съвет – П. и ИА „Автомобилна администрация”. С определение № 1060 от 20. 09. 2012г. К. е конституирала като ответна страна по преписката Общинско предприятие „Център за градска мобилност“, [улица], [населено място], а с определение № 1088 от 25. 09. 2012г. К. е предявила твърдения за извършено нарушение на Общинско предприятие „Жилфонд“, [населено място] и на Общинско предприятие „Център за градска мобилност“, [населено място] за нарушения по чл. 21 от З., изразяващи се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на необосновано високи цени по смисъла на чл. 21 т. 1 от З..
К. е идентифицирала страните, подробно е отразила фактическите обстоятелства по извършеното проучване и е анализирана дейността на всяка от страните в производството.
Устан
овено е, че
през различни периоди от време на Общинско предприятие "Жилфонд" (
Решение № 1001/24. 06. 2010г. на Общински съвет-П. и Правилник за дейността на ОП „Жилфонд”- П.)
и на Общинско предприятие "Център за градска мобилност" (
Решение № 107/03. 04. 2012г. на Общински съвет – П.
и
Правилник за дейността на общинско предприятие „Център за градска мобилност" )
, е предоставено управлението на Автогара П., която е публична общинска собственост, съгл. А. №36478 от 07. 12. 2010 год., като осъществяват
предоставяне на автогарови услуги.
Установено е, че с
Решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П. е приета Методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги като са определени цени на услугите „престой на автобус на паркинг” - приложение № 1, "тръгване от сектор" – приложение № 2 и „продажба на автобусен билет” – 10% от стойността на продадените билети.
Цената на услугата „тръгване от сектор” е определена на 0, 07 лв. на километър пробег след направено закръгляне като за този размер на единичната цена е по предложение вх. № ФСД-92-162-40/07. 04. 2011г. на ОП "Жилфонд" до кмета на [община]. След създаване на
Общинско предприятие "Център за градска мобилност" (Решение № 107/03. 04. 2012г. на Общински съвет – П.),
не е възлагано изготвяне на цени за автогарови услуги, тъй като тези цени вече са приети с Решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П., които са действали и към постановяване на решението от К..
Установено е, че
[фирма] притежава лиценз № 00078 за превоз на пътници, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден до 29. 03. 2015г., както и че е
собственик на автогари „Север”, „Юг” и „Родоп
и” в [населено място]. По договор от 08. 11. 2006г. на основание пров
еден конкурс за превоз на пътници сключен между [община] и [фирма], дружеството
осъществява превоз на пътници по маршрутни разписания: П. -
П..
[фирма] извършва превози по линия П. – П. и ползва автогарови услуги на Автогара П.,
като между ОП "Жилфонд" и [фирма] няма договорни отношения за предоставяне на автогарови услуги и не са съществували
, но от своя страна ОП "Жилфонд" едностранно задържа сумите за услугата
„тръгване от сектор”
от реализираните продажби на билети за линията, обслужвана от [фирма].
Във връзка с прилага
не на
ценовата методика, приета с Решение № 1246/30. 03. 2011 г. на Общински съвет – П. ОП
"Жилфонд" сключва нови договори с превозвачите или се подписват анекси към съществуващите. За 2010г.
ОП "Жилфонд" е
отчело реализирани тръгвания от автогара П. - 68 576 бр. След създаване на Общинско предприятие „Център за градска мобилност“ с Решение № 107/03. 04. 2012 г. на Общински съвет П.,
продължават да са приложими цените приети с Решение 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П., както и да се удържат суми за услугата "тръгване от сектор" на Автогара П.. От
писмо вх. № към К. -774 от 29. 08. 2011г. кмета на [община] се установява, че на територията на [община] „П.“ е единствената автогара.
В хода на проучването от К. е извършен икономически анализ за идентифициране на съответния пазар (продуктов и географски) по §1, т. 15 от ДР на З., с оглед преценка на господстващото положение на предприятията при осъществяване на услугата "тръгване от сектор", както и е определено съдържанието и характеристиката на тази ус
луга: "
предоставяне на сектор не по-рано от 10 минути преди тръгване на съответния автобус и не по-късно от 2 минути след часа обявен за тръгване; информационно обслужване на пътниците на автогарата под формата на звукова и визуална информация, както и телефонно обслужван
е в рамките на работния ден от 05:30 часа до 20:30 часа; предоставяне на помещение с обособени места за сядане.
Не се спори в производството, че
ОП "Жилфонд"
и
ОП„Център за градска мобилност“
са единствените участници на пазара на услугата "
тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)" на територията на [населено място], след като Автогара П. е техническо инфраструктурно съоръжение без аналог в района, а еднолич
ен собственик на
Автогара – П. е [община], съгл. А. №36478 от 07. 12. 2010 год.
Обективно е установено, че географският пазар на услугата „тръгване от сектор" на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)”, обхваща територията на [населено място], предвид регионалния характер на предоставяне и предвид на това, че Автогара П. е единствената в региона, която предоставя автогарови услуги. Също така автогарата представлява "съществено съоръжение", което определя пазарното положение на ОП "Жилфонд" и ОП "Център за градска мобилност" (предприятия, на които е предоставено управлението и осъществяване на автогарови услуги) на съответния пазар, както и е налице свързан пазар, с този на дейността по осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)“, осъществяван от [фирма] и насочен към крайни клиенти/потребители.
Относим към преценката за съставомерност на поведението на предприятията е извършеният от К. анализ на ценообразуването
на услугата „тръгване от сектор”
. Установено е, че р
азходите свързани с реализацията на услугата “тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществ
ен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], нямат отношение към дължината на маршрута, като определящ съгласно Методиката, а
факторите с икономически характер, които влияят върху разходите са
:
персонал, ремонти, и консумативи.
К. е изчислила, че себестойността на единичната услуга е условно изчислена като сумата от годишните разходи (85 360 лв. за 2010г.), разделена на броя реализации (предоставени услуги „тръгване от сектор” - 68 576 за 2010г.)
и е равна на 1, 24 лв. разходи по поддръжката на автогарата за 1 брой услуга „тръгване от сектор”. На тази база е изчислила на база маршрутните разписания, че
са налице драстичните разлики в стойностите на възвращаемост на разходите, вариращи от - 44% до + 1 829%, според дължината на отделните маршрути, като по този начин
заложеният еднакъв критерий в Методиката – “километър пробег”, на практика води до формирането на цени, които не съответстват на
прилаганата еднаква услуга "тръгване от сектор" спрямо всички превозвачи, като значително се завишават цените за превозвачите с по-дълги маршрутни разстояния.
К. е установила и процесния период
, а именно момента, към който критерият „километър пробег“ е залегнал в ценообразуването на автогаровите услуги
и датата, на която на ОП „Жилфонд” със Заповед № РД - 10-231 от 12. 03. 2010г. на кмета на [община] № РД -10 -231 е възложено управлението и стопанисването на Автогара - П., а
впоследствие е продължено да се извършва от
ОП „Център за градска мобилност“.
Въз основа на извършеното проучване и установени фактически обстоятелства К. е извела правни изводи
, че поведението на ОП „Жилфонд“ при прилагане на Методика за определяне на единични цени за услуга "тръгване от сектор" за 2011г., както и Методиката, част от Приложение 2 към договорите, които уреждат отношенията с превозвачите до началото на 2011г
., представлява налагане на необосновано високи цени по смисъла на чл. 21, т. 1 от З.. Също така е приела, че ОП „Център за градска мобилност“ като продължител на дейността по управление на Автогара - П. от ОП "Жилфонд" и на неговото антиконкурентно поведение
, както и при наличие на идентичност на статут, правомощия и дейност на двете предприятия по отношение предоставяне на автогарови услуги, обуславя извода
, че поведението на ОП "Център за градска мобилност" при прилагане на Методика за опре
деляне на единични цени за услуга "тръгване от сектор", приета с Решение № 1246/30. 03. 2011г. представлява
налагане на необосновано високи цени по смисъла на чл. 21, т. 1 от З.. К. е приела, че е налице антиконкурентен ефект на поведението на двете предприятия, поради това, че
има пряк ефект върху цената на билетите за автобусен превоз на пътници, тъй като включването на този разход в крайната потребителска цена е единствената възможност на превозвачите да възстановят този разход
. К. е извела извод, че
налагането на необосновано високи цени за автогарови услуги от страна на ОП "Жилфонд" и ОП "Център за градска мобилност" представлява нарушение на чл. 21, т. 1 от З.
, като привилегироването на определени превозвачи спрямо други се явява функция на системата за ценообразуване, включваща елемента – „пробег в км“.
Във връзка с прилагане на забраната по чл. 21
от З. К. е изследвала наличието на кумулативните елементи от състава на нарушението:
качеството предприятие, господстващо положение на определения съответен пазар по смисъла на чл. 20 от З., поведение на предприятието и реален или потенциален антиконкурентен ефект от поведението и засягане потребителските интереси.
По отношение качеството "предприятие" и осъществяване на "стопанска дейност" по смисъла на §1, т. 7 и т. 13 от ДР на З., К. е разгледала
дейността на [община] и общинските предприятия във връзка с управлението и стопанисването на Автогара – П., като е приела, че в съответствие чл. 51, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност. ЗОС (чл. 51, ал. 2) постановява, че общината може да извършва стопанска дейност по два начина: 1.
чрез участието й в търговски дружест
ва с о
бщинско участие в капитала, чрез граждански дружества по ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ); 2. като осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Съобразила е
чл. 52 от ЗОС, съгласно който общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет или от извън бюджетни сметки и фондове. Приела е, че
ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“ са специализирани звена на [община] з
а извършване на стопанска дейност, след като
са създадени от Общински съвет П. с Решение № 918 от 25. 05. 2006 г. и Решение № 107/03. 04. 2012 г.
К. е приела, че според чл. 11 от Правилника на ОП "Жилфонд", директорът няма право да извършва търговски сделки, без писменото съгласие или възлагане от кмета, както и по отношение на ОП "Център за градска мобилност" дейността се регулира по същия начин с чл. 7, ал. 1 и чл. 9, т. 1 от Правилник за неговата дейност.
Съобразила е и договорите за автогарово обслужване, които са уреждали отношенията по ползване на автогарови услуги с превозвачите, и които са сключвани от името на [община], чрез ОП "Жилфонд", както и че при определяне на стопанската дейност цената за автогарово обслужване е определена от Методика, приета с Решение на Общинския съвет.
К. е направила извод, че
Общински съвет П. и кметът на [община] осъществяват дейността по управление на ОП „Жилфонд” и ОП “Център за градска мобилност” посредством съдържанието на решенията, които взимат и съобразно собствените им правомощия и функции по силата на ЗМСМА и ЗОС
, тъй като [община] е юридическо лице и е носител на права и задължения, които придобива чрез своите органи.
Също така е приела, че
ОП „Жилфонд” и ОП “Център за градска мобилност” представляват неперсонифицирани образувания и нямат статут на правни субекти, но това не е правно релевантен факт относно квалификацията им като предприятия по смисъла на З., както и че осъществяват стопанска дейност - предоставяне на автогарови услуги, поради и което са предприятия по смисъла на §1, т. 7 от ДР на З..
При изследване на елемента "господстващо положение" на пазара К. е приела, че ОП „Жилфонд” и ОП “Център за градска мобилност”
са единствените предприятия, които предоставят автогарови услуги
на Автогара - П., която е собственост на [община], а
тяхното стопанско поведение директно рефлектира върху участниците на вертикално свързания пазар на предоставяне на обществен превоз на пътници, тъй като при осъществяване на дейността по обществен превоз на пътници автобусните превозвачи са задължени да ползват автогарите като начална, междинна и крайна спирка на съответните линии съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33.
По отношение наличието на едностранно поведение К. е приела, че от страна на предприятията
са наложени необосновано високи цени (ексцесивни), чиято крайна стойност не е свързана с разходите за извършване на услугата
"тръгване от сектор",
а са в изпълнение на методиката за определяне според "пробег в километри". К. е приела, че
цената на услугата „тръгване от сектор” не трябва да зависи от дължината на конкретния курс, тъй като себестойността на услугата, която автогарата предостав
я е идентична, независимо от дължината на маршрута, по който пътува съответният превозвач, но по този начин
се проявява силен дисбаланс при изчисляване на крайните цени, които дължат различните превозвачи за осъществяваните от тях курсове.
Приела е, че процентното отношение между себестойността на услугата и нейната цена разкрива изключително несъответствие, което показва налагането на необосновани цени по смисъла на чл. 21, т.1 от З. за услугата "тръгване от сектор" при дългите маршрути.
По отношение на отговорността на господстващото предприятие за нарушението на чл. 21, т.1 от З. К. е приела, че
имуществената санкция следва да бъде наложена на [община], тъй като тя представлява
деликтоспособният субект по З.
, който реално усвоява приходите от дейността на двете общински предприятия,
поради което са индивидуализирани две санкции, съобразно финансовите резултати на двете общински предприятия и правилата за определяне по Методиката
за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА)
.
К. е определила основния размер на санкцията въз основа на стойността на продажбите
( в случая приходите от предоставяне на услугата „тръгване от сектор“
) и получените нетни приходи
през последната финансова година от участието им в нарушението
, съответно за ОП „Жилфонд“ и ОП „Център за градска мобилност“. К. е съобразила тежестта на нарушение и е определила
размер на имуществената санкция в съответните граници за „леко нарушение“ по смисъла на Методиката, в размер на 2% от посочените приходи на предприятията, със съответен коефициент за продължителност 2, 5 за ОП „Жилфонд“ и 1, 5 за ОП „Център за градска мобилност“. К. е определила основния размер на санкцията на [община] върху размера на приходи на общинските дружества: за ОП „Жилфонд“ –
347 324лв.
– приходи на предприятието от услугата „тръгване от сектор“ за 2011г., използвани за основа при определяне на санкцията, и за ОП „Център за градска мобилност“ –
213 230лв.;
– приходи на предприятието от услугата „тръгване от сектор“ за 2012г., използвани за основа при определяне на санкцията. Общият размер на санкцията определена на община е П. е
23 763лв., представляваща стойността на санкциите на
ОП „Жилфонд“
-
17 366 лв. и на
ОП „Център за градска мобилност“
- 6 397 лв.
По отношение прекратяване на нарушението
и налагане на поведенчески и/ или структурни мерки К. е съобразила
, че до настоящия момент ОП "Център за градска мобилност" не е предприело мерки за прекратяване на поведението, с приемането на окончателно решение, поради и което е постановила прекратяване на нарушенията с цел преустановяване на противоправния им антиконкурентен ефект.
При новото разглеждане на делото по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), по която е дадено заключение относно цените на услугата „тръгване от сектор”, за превозвачите, осъществяващи общ
ествен автобусен превоз, платими на предприятието, извършващо управление и експлоатация на Автогара П., в периода 12. 03. 2010 г. ч 23. 04. 2013 г., съгласно Методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги, приета с решение № 1246 от 30. 03. 2011 г. Общински съвет – П.. От заключението се установява, че превозвачите, използващи услугите на Автогара П., следва да заплащат месечна цена за услугата „тръгване от сектор”, изчислена на база разстоянието по обслужваната от тях една или няколко автобусни линии за изпълняваните от всеки от тях курсове
през месеца. При сравняване на данните във връзка с различния брой курсове, при цена от 0, 07 лв./км. пробег определен с Методиката на Общински съвет П. и при твърда цена за "тръгване от сектор" при цена от 6, 00 лв./курс, се установява, че дължимата месечна цена за обслужване на 1 брой курс по всяка от линиите е еднаква в размер на 180, 00 лв., докато при цена от 0, 07 лв./км по автобусните линии с разстояние до 85 км дължимата месечна цена за услугата „тръгване от сектор” е по-ниска от 180, 00 лв., а при разстояние по маршрута над 86 км превозвачите следва да заплащат по - висока от 180, 00 лв. месечна цена, като например по маршрута П. - П. възлиза за един курс 552, 51 лв. и обуславя разлика в относителен дял в проценти - 307%, или около три пъти повече. Констатациите и заключението на ССЕ в значителна степен съответстват на констатациите и изводите на К., че са налице драстични разлики в стойностите на възвращаемост на разходите, вариращи от - 44% до + 1 829%, според дължината на отделните маршрути, като прилагането на критерия - “километър пробег” по утвърдената Методика, води до формирането на цени, които не съответстват на прилаганата еднаква услуга "тръгване от сектор" спрямо всички превозвачи и значително се завишават цените за превозвачите с по-дълги маршрутни разстояния.
Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение К. е постановено в съответствие с чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 4 от З. от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби по чл. 21, т. 1 от З. и целта на закона, но при прилагане на чл. 77, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и ал. 4 (ред.
ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
и Методик
а
за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), приета с Решение №71 03. 02. 2009г. на К., е допуснато нарушение на материалния закон.
Производството пред К. е проведено в съответствие с Глава девета, чл. 70 и сл. от З. при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 38 и чл. 45 от З.. В хода на проучването К. е събрала относими към спора доказателства относно установяване на извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от З. при съобразяване становищата и доказателствените искания на страните.
Съгласно чл. 21, т. 1 от З. се забранява поведение на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, които могат да се изразят в: т. 1 - пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Разпоредбата на чл. 21 от З. изисква наличие на съвкупност на предпоставките от състава на нарушението, при осъществяване на които при примерно изброени специални хипотези в т. 1-5, се обуславят санкционни последици. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 102 от ДФЕС. За осъществяване фактическия състав на нарушението по чл. 21 от З. е необходимо да е установено качеството на предприятие на дееца; определяне на съответния пазар, на който осъществява дейността си; да има монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 19 или чл. 20; да е доказано, че неговото поведение може да повлияе отрицателно на конкуренцията и съответно на интересите на потребителите, изразено в конкретния случай в специалния състав по т. 1 от разпоредбата.
С обжалваното решение К. законосъобразно е изследвала за целите на производството по установяване злоупотреба с господстващо положение, качеството на предприятие по смисъла на §1, т. 7 от ДР на З., както по отношение на ОП „Жилфонд“, така и на ОП „Център за градска мобилност“, като през различни периоди от време на ОП "Жилфонд" (Решение № 1001/24. 06. 2010г. на Общински съвет-П. и Правилник за дейността на ОП „Жилфонд”- П.) и ОП "Център за градска мобилност" (Решение № 107/03. 04. 2012г. на Общински съвет – П. и Правилник за дейността на общинско предприятие „Център за градска мобилност" ), е предоставено управлението на Автогара П., която е публична общинска собственост, съгл. А. №36478 от 07. 12. 2010 год., като осъществяват предоставяне на автогарови услуги. Съществена е квалификацията и правно обоснован е изводът на К., че двете общински предприятия, макар и да представляват неперсонифицирани образувания и нямат статут на правни субекти, това не е правно релевантен факт относно квалификацията им като предприятия по смисъла на §1, т. 7 от ДР на З., след като им е възложено осъще
ствяване на стопанска дейност - предоставяне на автогарови услуги, поради и което попадат в приложното поле по чл. 2, т. 3 от З., предвид обслужването на обществените услуги по превоз на пътници.
Следва да се има предвид обаче, че К. при извършения икономически и правен анализ не е идентифицирала [община] като "предприятие" по смисъла на З. в конкретното производство, а само възможността за осъществяване на стопанска дейност, поради и което не би могло да бъде привлечена към отговорност за нарушение на конкурентно правните правила по смисъла на чл. 21 от З., след като не е налице един от елементите (качество на "предприятие") от състава на нарушението. В този смисъл изрично К. се е произнесла относно невъзможността в конкретното производство да бъдат привлечени към отговорност за нарушение на конкурентно правните правила по смисъла на чл. 21 от З. - Общински съвет П. и кмета на [община], по отношение и на които е влязло в сила решението, с което е установено, че не са извършили нарушение.
От друга страна за съставомерността на нарушението е идентифицирана стопанската дейност по смисъла на §1, т. 13 от ДР на З. осъществявана от двете общински предприятия: управление на съоръжения - общинска собственост и предоставяне на свързаните с тях обществени услуги за населението, включително предоставяне на автогарови услуги, от които реализира финансови средства, които се внасят в приход на общинския бюджет (чл. 5а, чл. 19 от Правилника на ОП "Жилфонд" и чл. 3 от Правилник за дейността ОП "Център за градска мобилност"). Със
Заповед № РД-10-231/12. 03. 2010 г. на кмета на [община] е предоставено управлението на съоръжение - Автогара П. (публична общинска собственост)
на ОП "Жилфонд", а с Правилник на ОП “Център за градска мобилност“
управлението на Автогара П. преминава към новосъздаденото общинско предприятие, което предоставя автогаровите услуги занапред.
По своя характер дейността на тези предприятия е стопанска предвид предлагането на услуги на пазара и е реално осъществявана от тях, за разлика от дефинирането на възможността за осъществяване на стопанска дейност от общината въз основа на нормативно определената възможност. В случая възможността на общината да осъществява стопанска дейност (чл. 51 от ЗОС) е упражнена чрез общинските предприятия (чл. 52 от ЗОС), които пряко и непосредствено са предоставяли автогарови услуги и реализирали приходи от дейността си.
По отношение на конкретното поведение на общинските предприятия по определяне на цените на услугите е безспорно установено, че с Решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П. е приета Методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги като са определени цени на услугите „престой на автобус на паркинг” - приложение № 1, "тръгване от сектор" – приложение № 2 и „продажба на автобусен билет” – 10% от стойността на продадените билети. Цената на услугата „тръгване от сектор” е определена на 0, 07 лв. на "километър пробег" след направено закръгляне като за този размер на единичната цена е по предложение вх. № ФСД-92-162-40/07. 04. 2011г. на директора на ОП "Жилфонд" до кмета на [община]. Т. М и начин на определяне на цените на автогаровите услути не е променена и след продължаване на дейността от ОП "Център за градска мобилност". Въз основа на дейността си двете общински предприятия са реализирали приходи от предоставени автогарови услуги, включително от услугата - "тръгване от сектор" (вж. изложени по-горе факти).
Обективно К. е изследвала съответния пазар за осъществяване на състава на нарушението по чл. 21 от З., като е
идентифицирала участниците ОП„Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“ в ролята им на доставчици на услугата „тръгване от сектор“ на Автогара П. и участниците на свързания пазар - дружествата автобусни превозвачи, които са задължени да ползват и съответно заплащат автогаровите услуги. Преценката на К. е в съответствие с §1, т. 15, б."а" и "б" от ДР на З.
по отношение "продуктовия пазар" - осъществяване на автогаровата услуга
“тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)”
по утвърдени транспортни линии на територията на Р. Б с автобусен транспорт, както и по отношение на "географския пазара"
на територията на [населено място], на който Автогара П. е единственото техническо инфраструктурно " съществено съоръжение", чрез което се осъществява. Също така
е установено наличието и на свързан пазара, между предлагането на услугата и обществената услуга по предлагането на автобусен междуградски транспорт на крайни клиенти/потребители.
В съответствие с чл. 20, ал. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвП)
междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути, а съгласно чл. 21, ал. 1 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях. В изпълнение на закона е приета Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАвП всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание, а собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии (ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗАвП собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги, а начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на автогарите (ал. 4). Установено е и не се спори от страните, че не е приета и утвърдена от министъра методика за начина на формиране на цените на автогарови услуги.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че след като не приета методика по изискването на закона, е приета Методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги с Решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П., въз основа на която са формирани цени за услугата "тръгване от сектор". Липсата на методика относно начина на формиране на цените ( чл. 22, ал. 4) не освобождава собствениците от задължението при определяне на размера на цените за автогарови услуги да прилагат "еднакви критерии спрямо всички превозвачи".
Посочената правна регламентация и регулацията на ценообразуването е относимо по отношение преценката за наличие на господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], която услуга е предоставяна от двете общински предприятия, съответно да се прецени тяхното господстващо положение по смисъла на чл. 20 от З. на този пазар. Безспорно е установено от К. господстващото положение на пазара на предоставяната услуга "тръгване от сектор" на общинските предприятия, които управляват и предоставят услугата чрез единствената автогара на територията на [населено място], която като инфраструктурен обект
представлява "съществено съоръжение" по смисъла на конкурентното право и определя ОП "Жилфонд" и ОП "Център за градска мобилност" като господстващи предприятия по смисъла на чл. 20 от З. на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници на територията на [населено място] през съответните периоди от време, както и по изпълнение на изискванията по чл. 20 и чл. 22 от ЗАвТ.
Законосъобразно К. е определила поведението на общинските предприятия по предоставяне на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място],
което е с реален или потенциален антиконкурентен ефект и засяга потребителските интереси. Установено е, че
начинът на изчисляване на цената на услугата на база "километър пробег" - 0, 07 лв.
по утвърдената Методика от Общински съвет П.,
има за последица различните превозвачи да дължат различна цена в зависимост от дължината на конкретния курс на автобусната линия, при който е задължително използването на Автогара П., съгласно нормативните изисквания. Начинът на определяне на цената на услугата "тръгване от сектор"
обуславя налагане на необосновано високи цени (ексцесивни), чиято крайна стойност не е свързана с разходите за извършване на услугата, а с изминатото разстояние от превозвача за отделния курс, въпреки, че съдържанието на услугата е едно и също, както и разходите за осъществяването й. Този начин на определяне на цената не изпълнява изискването на чл. 22, ал. 3 от ЗАвТ за
прилагане на еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените на автогаровите услуги, както и поставя превозвачите в неравнопоставено положение при получаване на еднакъв вид услуга,
но на различна цена.
От страна на предприятията, които са инициирали определянето на цената на услугата, макар и одобрена от административния орган (Общински съвет П.), не е отчетена себестойността на услугата и не направена връзка с предложения и определен размер, който би бил нормален с оглед действителни разходи и марж на печалба, но не и определяне на необосновано висока цена за отделни превозвачи, а за други значително в пъти по-ниска. В тази връзка цената на услугата не следва да бъде определена на база дължина на маршрута (пробег на километър) след като самата услуга е идентична към всички превозвачи и независимо от броя на нейното ползване. По този начин на формиране на цената превозвачите ползвали услугата "тръгване от сектор" по-често, поради късото разстояние на маршрута, заплащат по - ниска цена от превозвачите, които осъществяват по-далечни разстояния маршрути. В тази насока са, както извършения от К. анализ на цените за различните мар
шрутни разстояния, така и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. В случая поведението на двете общи
нски предприятия
обусловено от приетата Методика от ОС Плевен, за определяне на цената на услугата, не ги освобождава от задължението да съобразяват своето поведение с конкурентно правните норми. Именно поведението на предприятията по
налагането на необосновано високи цени, заедно с останалите елементи от състава на нарушението,
обуславя осъществяването и на специалния състав по чл. 21, т. 1 от З..
Обективно К. е преценила и наличието на
антиконкурентен ефект и засягане на потребителските интереси, като елемент от състава на нарушението, като с
поведението
си по определяне на цена на услугата "тръгване от сектор", както и реалното събиране на различни цени за услугата от превозвачите на различни маршрутни разстояния, пряко се въздейства върху цената на билетите за автобусен превоз на пътници, която се определя от самите превозвачи, след като цената на услугата се включва като разход в крайната потребителска цена, и това е единствената възможност на превозвачите да възстановят този разход
.
По този начин се формира увеличение на цената на дребно за обществения превоз и това обуславя антиконкурентният ефект и засягането на потребителските интереси, като резултат от антиконкурентното поведение на общинските предприятия и наличието на свързан пазар между дейността по осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) и предоставяне на услугата "потегляне от сектор" на превозвачите осъществяващи този превоз.
Също така обективно е установена продължителността на
поведението на ОП "Жилфонд", от 12. 03. 2010г.
(Заповед на Кмета на [община] № РД – 10-231/12. 03. 2010г. за възлагане на управлението и стопанисването на Автогара – П. на ОП Жилфонд
) до 03. 04. 2012г.
( Решение № 107/03. 04. 2012г. на Общински съвет – П., когато е предадено управлението Автогара П. и дейността на ОП "Център за градска мобилност"), както и поведението
на ОП "Център за градска мобилност" за периода от 03. 04. 2012г. до постановяване на решението от К.. В тази връзка законосъобразно К. е приела, че
след като ОП "Център за градска мобилност" не е предприело мерки за прекратяване на поведението си, следва да постанови и прекратяване на нарушението с цел преустановяване на противоправния антиконкурентен ефект. От данните по преписката, както и в хода на съдебното производство, не се събраха доказателства, които да установяват предприети мерки от страна на ОП "Център за градска мобилност", респ. от органите на управление на [община],за промяна на начина на определяне на цените на услугата "тръгване от сектор", поради което разпореденото прекратяване на нарушението е в съответствие с материалноправните разпоредби.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на К., в частта, в която поведението на ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“, е квалифицирано като нарушение по чл. 21 от З., изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], чрез налагане на необосновано високи цени на услугата, както и в частта, в която е постановено прекратяване на нарушението, е в съответствие с материалноправните разпоредби и целите на З., поради което оспорването на постановеното решение, в тази част като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
По отношение налагането на имуществена санкция на [община] настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на К. в тази част е постановено в нарушение на чл. 77, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и ал. 4 (ред. ДВ, бр. 102 от 2008 г.) и на Методика за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), приета с Решение №71 03. 02. 2009г. на К..
В хода на производството е установено и доказано нарушение на чл. 21 от З. осъществено от ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“, които са предприятия на [община] и които осъществяват стопанска дейност, като по отношение на тях е приложим чл. 2, т. 3 от З., макар и да са неперсонифицирани правни субекти, но с оспореното решение е наложена имуществена санкция на [община], за нарушенията извършени от двете предприятия, както и е индивидуализирана санкцията въз основа на
финансовите резултати на двете общински предприятия и правилата за определяне
, поради това, че общината представлява деликтоспособният субект по З., който реално усвоява приходите от дейността на двете общински предприятия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от З. за нарушение на разпоредбите на З. се носи административнонаказателна отговорност, освен ако деянието не е престъпление, като за юридическите лица е обективна и не изисква виновно поведение от страна на предприятието, което осъществява нарушение на конкурентните правила и каквото е установено за процесните общински предприятия. В съответствие с чл. 100, ал. 1, т. 1 от З.
К. налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие, за нарушение по чл. 21 от З., а съгласно ал. 5 (предишна ал. 4) при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет (
Методика за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), приета с Решение №71 03. 02. 2009г. на К.
). Санкцията се налага на предприятието извършило нарушението, а размерът се определя на база общ оборот за предходна финансова година.
В случая К. е наложила имуществена санкция на [община], която не е идентифицирана като предприятие по смисъла на §1, т. 7 от ДР, както и по отношение на нея не е установено извършено нарушение на чл. 21 от З., в качество на частноправен субект осъществяващ стопанска дейност, поради и което не може да й бъде наложена имуществена санкция по чл. 100, ал. 1, т. 1 от З.. За да бъде наложена санкция за нарушение по З. на [община] К. е следвало да установи извършено нарушение на чл. 21 от З. от страна на общината, макар и чрез нейните предприятия, и след което е допустимо налагане на имуществена санкция. Липсата на установено нарушение по чл. 21 от З. извършено от [община] обуславя незаконосъобразност на наложената й имуществената санкция, както и на раз
мера на определянето й на база на оборотите реализирани от предприятията и преценка на
утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства за самите предприятия.
Предвид на изложеното настоящият съ
дебен състав приема, че решението на К., в частта, в която е наложена имуществена санкция на [община] в размер на
23 763 лв.
е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като по същество с оглед установените нарушения по чл. 21 от З
ЗК извършени от ОП „Жилфонд” и ОП „Център за градска мобилност“, следва да се върне преписката на К., с оглед преценка на възможността за налагане на имуществена санкция, както и възможността след приключване на производството, за предприемане на действия по чл. 28, т. 2 от З. за защита на стопанската инициатива и предотвратяване на нарушение на конкуренцията от действието на Решение № 1246/30. 03. 2011г. на Общински съвет П., с което е приета Методика за определяне на цените за използване на автогарови услуги.
При този изход на процеса претендираните разноски от страна на К. не следва да се присъждат, а искането се остави без уважение. От страна на жалбоподателя не се претендират разноски от процесуалния представител и не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от З., във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка, вх. № К.-744/2011г. на Комисията за защита на конкуренцията, В ЧАСТТА, с която е наложена имуществена санкция в размер 23 763 лв. на [община] за нарушенията по т. 1. и т. 2.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [община] против решение № 470 от 23. 04. 2013 г. по преписка, вх. № К.-744/2011г. на Комисията за защита на конкуренцията, В ЧАСТТА по т. 1, с която е прието за установено, че Общинско предприятие "Жилфонд" [населено място], създадено с Решение № 918 от 25. 05. 2006 г. на Общински съвет - П., е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], В ЧАСТТА по т. 2, с която е прието за установено, че Общинско предприятие "Център за градска мобилност" [населено място], създадено с № 107/03. 04. 2012 г. на Общински съвет - П., е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на [населено място], както и В ЧАСТТА по т. 7, с която е постановено прекратяване на нарушението по т. 2.
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне относно налагането на имуществена санкция при съобразяване на мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
О. Б. У. искането на Комисията за защита на конкуренцията за заплащане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.