5определение по ч. гр. д.№ 898 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1873
гр.София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 898 от 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу определение № 65 от 10.01.2025 г. по ч. гр. д.№ 3282 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав, с което е потвърдено определение № 12534 от 10.10.2024 г. по гр. д.№ 8461 от 2023 г. на Пловдивския районен съд, VII граждански състав, за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д.№ 2871 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е във фазата на извършване на делбата съдът да предприема други процесуални действия, извън действията по осъществяване на делбата и прекратяване на съсобствеността, които други процесуални действия чрез спиране на изпълнителното дело целят съобразяване във втората фаза на делбата на вещните права върху имота и неговото състояние към един бъдещ и несигурен момент, а именно съобразяване с непостановено бъдещо решение по иск срещу правото на ползване на имота съгласно чл.26 ЗЗД?
2. Във фазата на осъществяване на делбата - втора фаза по делба и след като е допусната делба върху имот с учредено право на ползване, следва ли съдът за правилното осъществяване на делбата да съобрази стойността на имота без правото на ползване, когато в делбената маса има предостатъчно имоти за всички съделители, и в този смисъл да спре делото до приключване на съдебното производство по иск срещу правото на ползване на имота съгласно чл.26 ЗЗД ?
3. Бъдеща и несигурна промяна на стойността на един имот, който е допуснат до делба, заедно с множество други имоти от делбената маса, който имот сам по себе си е поделяем чрез който и да е от способите за делба, включително и разделянето му на два имота, която промяна би настъпила при едно бъдещо решение по висящо дело, следва ли да се отчита във втората фаза на делбата и представлява ли преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тоест основание за спиране на делбата във втората фаза ?
4. Спиране на делбата във втората фаза - фазата по нейното осъществяване, с цел съобразяване на статута на допуснат до делба имот, в частност наличието върху него на право на ползване или липсата на правото на ползване, след като имотът е допуснат до делба с учредено върху него право на ползване, представлява ли преразглеждане на влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на делбата и нейния предмет ?
Твърди се, че произнасянето на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Освен това се твърди противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС: решение № 167 от 24.06.2013 г. по гр. д.№ 1889 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 120 от 13.03.3014 г. по гр. д.№ 6714 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр. д.№ 5605 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 110 от 25.10.2019 г. по гр. д.№ 4232 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 50079 от 03.11.2022 г. по гр. д.№ 946 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 60139 от 08.11.2021 г. по гр. д.№ 1849 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 50037 от 29.03.2023 г. по гр. д.№ 2691 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 115 от 07.11.2014 г. по гр. д.№ 2203 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.
В писмен отговор от 19.02.2023 г. ответниците по частната жалба А. К. Т. и „КЕЗ“ ЕАД оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /съделител по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил определението на първоионстанционния съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на гр. д.№ 8461 от 2023 г. на Пловдивския районен съд /производство по делба във втората фаза на делбата на десет недвижими имота, ведно с намиращите се в тях сгради, допусната с влязло в сила решение между „Инвестбанк“ АД, А. К. Т. и „КЕЗ“ ЕАД/ до приключване на гр. д.№ 2871 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд. Приел е, че решението по гр. д.№ 2871 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд /образувано по предявени от съделителя „Инвестбанк“ АД срещу другия съделител А. К. Т., Н. Б. Г., Е. А. Г. и О. П. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид. ч. от един от допуснатите до делба имоти - имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ.Р., обл.П., обективиран в нотариален акт № 65 от 14.10.2009 г./. е преюдициално за правилното разрешаване на спора по делбеното дело. В конкретния случай била налице пряка зависимост на преюдициалност, доколкото съществуването или несъществуването на учреденото право на ползване върху един от допуснатите до съдебна делба имоти е от значение както за определяне на стойността на дяловете на всеки от съделителите във втората фаза на делбата и съответно дължимото уравнение на дяловете, така и за избора на способ за извършване на делбата.
Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това определение, тъй като то не противоречи на посочената практика на ВКС: Единственото посочено от касатора решение на ВКС, в което има произнасяне по съществения за настоящото дело въпрос /дали във втората фаза на делбата може да се преразглежда въпросът за това дали е валидно учредено вещно право на ползване върху допуснат до делба имот/ е решение № 50079 от 03.11.2022 г. по гр. д.№ 946 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о. В него е прието, че в решението си по допускане на делбата съдът следва да отрази дали за допуснатия до делба имот съществува вещно право на ползване в полза на съделител. Установяването съществуването на ограничени вещни права, чиито носител е някой от съсобствениците, следва да бъде осъществено в първата фаза на делбеното производство, когато съществува спор между страните за съществуването на правото и неговия обем. Когато не е налице такъв спор или носител на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка ще са от значение при определяне на стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство. Приетото в обжалваното определение не противоречи на това решение на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с него е прието, че тъй като се касае за право на ползване, учредено в полза на трето на съсобствеността лице /О. П. и в диспозитива на решението по допускане на делбата на имот с идентификатор *** това право на ползване не е отразено, съществуването му /съответно несъществуването му/ следва да бъде взето предвид във втората фаза на делбата, защото ще е от значение за определяне на стойността на дяловете на съделителите.
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 60139 от 08.11.2021 г. по гр. д.№ 1849 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. /както и на останалите посочени от касатора решения на ВКС/, според които е недопустимо въпросите, по които съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство с решението по чл.344, ал.1 ГПК, да бъдат пререшавани във фазата по извършване на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота, които съдът е длъжен да съобрази. Въпросът за това дали върху допуснат до делба имот е учредено валидно вещно право на ползване не е измежду въпросите, които се решават със сила на пресъдено нещо с решението по чл.344, ал.1 ГПК /както е посочено в самата разпоредба, с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник/. Поради това и когато в диспозитива на решението по чл.344, ал.1 ГПК не е отразено съществуването на ограничено вещно право върху допуснат до делба имот, обстоятелството дали такова вещно право съществува или не следва да бъде взето предвид във втората фаза на делбата, тъй като е от значение за стойността на дяловете на всеки от съделителите и присъдените суми за уравнение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, тъй като по съществения за настоящото производство въпрос има съдебна практика /посочените и по-горе решения на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Определението не и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 65 от 10.01.2025 г. по ч. гр. д.№ 3282 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.