Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Електроразпределение юг“ ЕАД обжалва решение № 18 от 13. 02. 2020 г. по в. гр. д. 10/20 г., АС – Бургас, с което изцяло е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждането му да заплати на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД на „Т. С. ЕАД сумата от 57 153, 36 лв недължимо платена за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005384, представляваща разликата в цената за пренос при измерване на ниво средно и ниво ниско напрежение за периода 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г., сумата 852, 47 лв, представляваща недължимо платена за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005298, за периода то 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г. и сумата 9 895, 50 лв, представляваща недължимо платена за достъп до обект ИТН 4005298, за периода от 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г., с които суми неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава считано то 08. 5.2019 г. до окончателното им заплащане както и 8 250, 13 лв разноски по делото.

Касаторът обосновава основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК - нарушение на материалния закон конкретно относно разпределението и преноса на електрическа енергия.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос:

1. Какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп и в тази връзка процесната уредба е ли, или не е част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява ли външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа. Обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в т. 89 от решение от 17. 10. 2019 г. по дело С-31/18 г. във връзка с директива 2009/72/ЕО.

Ответникът „Т. С. ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че разрешените въпроси от Съда на Европейския съюз, на които касаторът се е позовал не са включени в предмета на делото. Излага подробни съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 26. 02. 2020 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 6. 4.2020 г. Предвид действието на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС (ДВ бр. 28 от 24. 3.2020 г.), срокът, предвиден в чл. 283 от ГПК, като процесуален срок в съдебно производство, е спрял да тече на 13. 3.2020 г. Към този момент не е бил изтекъл този срок и с подаване на касационната жалба на 6. 4.2020 г., следва да се приеме, че е спазен.

Въззивният съд изцяло е потвърдил решението на първоинстанционния съд за осъждане на „Електроразпределение юг“ ЕАД да заплати на „Т. С. ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 57 153, 36 лв недължимо платена за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005384, представляваща разликата в цената за пренос при измерване на ниво средно и ниво ниско напрежение за периода 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г., сумата 852, 47 лв, представляваща недължимо платена за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005298, за периода от 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г. и сумата 9 895, 50 лв, представляваща недължимо платена за достъп до обект ИТН 4005298 за периода от 30. 11. 2017 г. до 28. 2.2019 г., с които суми неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава от 08. 5.2019 г. до окончателното им заплащане, както и 8250, 13 лв разноски по делото. Решението е взето като е прието за установено, че ищецът „Т. С. ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ и производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. Прието е, че между „Т. С. ЕАД и „ЕВНС България електроразпределнеие“ ЕАД бил сключен договор на 21. 11. 2013 г. Към момента „Електроразпределение юг“ ЕАД бил сключен безсрочен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяване с ел. енергия на обекти на ищеца, както са посочени по номера.

Обект ТР 22 с ИТ № 4005298, представлявал резервно захранване на централата на ищеца и присъединен със собствена кабелна линия 20 кВ от закрита разпределителна уредба ЗРУ 20 кВ, която била собственост на „Електронергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД. Понижаването на напрежението от високо 110 кВ до средно 20 КВ се извършвало от уредбата на „ЕСО“ ЕАД и се подавало директно към собствено на ищеца съоръжение, без да се ползват услугите на ответника. Обект „Трансформатор“ ТР 22 ИТН 40055298 бил част от основното електрическо оборудване на „Т. С. ЕАД, като осигурявало резервно захранване в предприятието, когато централата не работи. Трансформаторът осигурявал връзка между ЗРУ 20 кВ и КРУ 6 кВ. Захранвани са по кабелна линия. ЗРУ е собственост на „ЕСО“ ЕАД от май 2003 г. Доставчик на еленергията се явявала в случая „ЕСО“ ЕАД с оглед представен договор за покупко-продажба, В схема за захранване на ТР 22 ответникът не участва като оператор. Измерването на консумираната електроенергия се осъществява на ниво средно напрежение и няма граница на собственост с „Електроразпределение юг“ ЕАД. Границата на собственост върху електрическите съображения били линейните разединителни кабелни изводи от ЗРУ. Трансформатор ТР 22 бил присъединен към един от тези изводи на ЗРУ. Прието е, че се осъществява директно присъединяване към електропреносната мрежа. Така е направен извод, че няма присъединяване към разпределителната мрежа и начислените суми не са дължимо платени.

За обект помпена станция ИТ № 4005384 електроснабдяването се осъществявало чрез собствен на ищеца трафопост с напрежение 20/04 кВ. Въздушното захранване до трафопоста било собствено на ищеца, както и подземната кабелна мрежа от трафопоста до помпената станция. Ответникът нямал основание да фактурира цена за пренос през електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение, а само до обект средно напрежение, защото не извършвал услуга, представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение. Прието, че трафопостът се захранва с въздушен електропровод Дъга, средно напрежение 20 кВ от стълб на подстанция Речица. От трафопоста до помпената станция била положена подземна кабелна линия ниско напрежение, собственост на „Т. С. ЕАД. Измерването на доставяната елкетрическа енергия се осъщсетвява на ниво ниско напрежение 0, 4 kV, Помпената станция и трафопоста били собственост на „Т. С. ЕАД, както и оборудването. Границата на собственост между електрическите съоражения е до проходни изолатори средно напрежение към трафопоста, където е свързана въздушна линия средно напрежение. Там се осъществявал достъп на клиента до разпределителната мрежа на оператора. Средствата за търговско измерване не били разположени до или на границата на имота съгласно чл. 130 от ЗЕ. Измерването на доставената електиречска енергия се осъществявала на ниво ниско напрежение. Ищецът бил отправил искане да се промени от ниско ниво на ниво средно напрежение, но измерването не било променено.

Възприемайки заключението на вещото лице от счетоводната експертиза, въззивният съд е направил извод, че относно помпена станция обект ИТН 400 5384 общата платена сума е 77930, 72 лв. Разликата в цената за пренос при измерване на пренесената електрическа енергия за обекта при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за същия период е 57 153, 36 лв съгласно решенията на КЕВР за съответните цена и за обект ТР 22 платената цена е 852, 47 лв. Цена за пренос средно напрежение и цена за достъп 9895, 50 лв.

Допускането до касационно обжалване, се извършва само на основанията, предвидени от законодателя в нормата на чл. 280 от ГПК. Служебно, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, касационната инстанция може да допусне до обжалване решение на въззивния съд, което страда от най-тежките пороци, предвидени в закона и има вероятност да се направи извод, че решението е нищожно. Служебно може да се допусне и когато е налице вероятност решението да е недопустимо, съдът е постановил решението преди да са налице предпоставки за решаването му по същество или при наличие на процесуални пречки за това. При настоящата служебна проверка, не се установява основание, така както са предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

Законодателят в чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидил, че касаторът следва да обоснове правен въпрос, който може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, както и да обоснове наличие на допълнително основание, съгласно т. 1-3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Правният въпрос, за да представлява общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, следва да е включен в предмета на делото, да е разрешен от въззивния съд и да е обосновал изхода на спора. В настоящия случай, поставеният правен въпрос засяга частично предмета на делото, а именно относно измерването на обект ТР 22 ИТН 40055298, за който е прието, че е свързан на ниво високо напрежение. Трансформаторът понижава нивото от 20 кВ на 6 кВ. Прието е, че е свързан директно към електропреносната мрежа. Въпросът за установяване на това обстоятелство е фактически. Въпросът за действително установените факти по делото, не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като е свързан с правилността на съдебното решение. Въпросът дали е правилно съдебното решение не може да се преценява в производството по чл. 288 от ГПК, така както е разяснено в посоченото тълкувателно решение

В този смисъл, не може да се приеме, че поставеният въпрос в конкретния случай, представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Така поставен правният въпрос ще е свързан с правилността на съдебното решение, защото съгласно посоченото от касатора решение на Съда на Европейския съюз, въпросът за присъединяването към преносната мрежа е фактически въпрос, подлежащ на установяването по делото от съда, разглеждащ спора. Според соченото от касатора допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд на решение С-31/18 г. на СЕС. СЕС е приел, че разпоредбите на директива 2009/72 ЕО, следва да се тълкуват в следния смисъл: За определяне естеството на преносната и разпределителната мрежа по смисъла на Директива 2009/72 и количеството електроенергия, пренасяно по тези мрежи, от значение е единствено напрежението на пренасяната електроенергия като релевантен критерий за разграничаване, който позволява да се определи дали дадена мрежа представлява разпределителна, или преносна мрежа по смисъла на тази директива (вж. по аналогия решения от 22 май 2008 г., citiworks, C-439/06, EU:C:2008:298, т. 48 и от 28 ноември 2018 г., Solvay Chimica I. и др., C-262/17, C-263/17 и C-273/17, EU:C:2018:961, т. 30). Относно целта на мрежите за пренос и разпределение на електроенергия по смисъла на тази директива, релевантният критерий за разграничение, е категорията клиенти, за които е предназначена пренасяната електроенергия, като преносната мрежа служи за продажба на електроенергия на крайни потребители или разпределители, а разпределителната мрежа е предназначена за продажба на електроенергия на потребители на едро или на крайни клиенти. Мрежи, чиято функция е да пренасят електроенергия, от една страна, със свръхвисоко и високо напрежение, за да бъде продадена на крайни потребители или на разпределители, и от друга страна, с високо, средно или ниско напрежение, за да бъде продадена на потребители на едро или на крайни клиенти, трябва да се считат съответно за преносни мрежи и за разпределителни мрежи, попадащи в приложното поле на Директива 2009/72 (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2018 г., Solvay Chimica I. и др., C-262/17, C-263/17 и C-273/17, EU:C:2018:961, т. 37). Изрично е посочено, че с оглед действието на директивата не се допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между преносна и разпределителна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации. Така е направен извод, че лен 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че: допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа, но не допуска такава правна уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение. Обаче следва да се установи, дали наличие на уредба е част от електрическа подстанция, която е част от електропреносната мрежа, не представлява външен елемент, който е част от електроразпределителната мрежа. Изводът е, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформиране на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.

В случая въззивният съд относно обект Транформатор ТР 22, ИТН 40055298 е приел, че е ползвана електроенергия средно напрежение, като намаляването му от високо към средно се извършва в трансформатор от високо към средно напрежение. Няма разрешение, което да е обусловило изхода на спора, по начина, формулиран от касатора. По същество, касаторът оспорва направения фактически извод от въззивния съд, за наличие на трансформиране на енергията от такава във високо напрежение в средно напрежение, в трафопоста, собственост на „ЕСО“ АД.

По отношение на другия обект, а именно „Помпена станция ИТН 4005384 не може изобщо да е релевантен посочения въпрос, тъй като на ищеца е доставена електроенергия на средно напрежение, а е измерена на ниво ниско напрежение. Поставеният въпрос не е разрешен по отношение на този обект и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Въззивният съд изцяло е основал констатациите си и на вида на напрежение, при което е извършено присъединяването, както и ползването на уредба за трансформиране напрежението. Основал е изводите си на заключение на вещото лице. Изводът е направен с оглед вида на трансформиране на напрежение. Поставеният въпрос оспорва крайния извод на въззивния съд и дали правилно е формирано заключението му. Поради това не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на делото, на ответника по касационна жалба „Т. С. ЕАД се дължат направените разноски в размер на 4 500 лв, колкото е уговорено и е установено, че е преведено от банково извлечение, банкова сметка на адв. П. Г., упълномощен представител на лицето с представено пълномощно по делото.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 13. 02. 2020 г. по т. д. 10/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН“ ЕАД сумата от 4 500 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: