Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

Гр.София, 17. 05. 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.297/21 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №60/09. 06. 20 г.,постановена по Н.Д.1347/20 г. от ГС-София /СГС/, НО,13 състав, подсъдимата М. Т. Р. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 304 А вр. чл. 304, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1,т. 2,б.Б НК й е наложено наказание Пробация със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие. Дълготрайността на изтърпяване на всички мерки е за срок от една година.

Тази присъда е потвърдена с решение №315/15. 12. 20 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 4 състав, по В.Н.Д.842/20 г.

Срещу цитирания съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимата чрез нейния защитник, в която са посочени трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, макар и да са изложени аргументи само за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на решението и намаляване на продължителността на изпълнение на пробационните мерки по наложеното наказание пробация.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата, редовно призована, не се явява. Защитникът й поддържа жалбата само в частта по претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, което е отразено и в представеното допълнение.

Представителят на ВКП счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Макар и в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ да са визирани оплаквания по чл. 348, ал. 1,т. 1 и 2 НПК, надлежни аргументи за тях не са развити. Те не се поддържат и в съдебно заседание пред ВКС.З само трябва да се отбележи, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл. 371, т.2 и сл.НПК и фактологията по престъпната деятелност на Р. е приета точно, каквато е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това тя е престъпна, и то субсумируема под материалноправната норма по чл. 304 А вр. чл. 304, ал. 1 НК. Ето защо и дума не може да става за липса на безспорни и категорични доказателства за приетото осъждане, както е твърди в жалбата, при наличие на съответна мотивировка от страна на решаващите съдилища.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, същото е неоснователно. Като оставим настрана въпроса, че втората инстанция се е фокусирала изцяло да анализира неправилната според нея дейност по определяне на наказанието от СГС, мотивирайки неприсъствие на условията на чл. 58 А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1,т. 2,б.Б НК, при липса на съответен протест с искане за утежняване положението на осъденото лице, единствено произнасяйки се по жалбата на подсъдимата с идентично като изразеното пред ВКС оплакване за приетата от първата инстанция прекалена дълготрайност на изпълнение на определените пробационни мерки, то поначало допълнително снизхождение към подсъдимата не бива да бъде реализирано. И това е така, тъй като в крайна сметка наказанието на Р. е определено с възприемане присъствието на многобройни смекчаващи обстоятелства. В този смисъл е без значение за какви отегчаващи фактори е говорил САС, предвид невъзможността да отмени приложението на чл. 55 НК.

Останалите изразени пред ВКС съображения-чисто съдебно минало, разкаяние, ниска стойност на предмета на престъпно посегателство, са взети предвид от решаващия първостепенен съд. Що се касае до претендирано оказано съдействие на органите на разследване и наличие на добри характеристични данни за касаторката, присъстващите в кориците на делото доказателства за такива обстоятелства съвсем не са еднозначни. Определените пробационни мерки с продължителност от една година ще накарат Р. да преосмисли поведението си и да бъде достойна самотна майка на своите деца. Последното й качество-това на самотна майка - не е от характер да повлияе върху намаляване дълготрайносттта на изпълнение на пробационните мерки, особено предвид преценката за характера на определеното й наказание по принцип.

Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №315/15. 12. 20 г.,постановено от АС-София,НО, 4 състав, по В.Н.Д.842/20 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/