О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 399

София, 17. 05. 2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 1395 по описа за 2020 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. В., чрез особен представител адвокат Н. Р., срещу въззивно решение № 362/24. 01. 2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 824/2019 г.

Излага доводи за неправилност, като счита, че въззивният съд е допуснал противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като определеното време за лични контакти на бащата с децата е недостатъчно и не е ясно за определените пет дни през лятото къде ще се провеждат срещите, дали се включва приспиване на децата при бащата, възможност да се пътува. Иска отмяна на решението изцяло и отхвърляне на иска.

Насрещната страна Е. И. Б. – лично и в качеството на законен представител на децата Г. Д. В. и Й. Д. В. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Първостепенният Благоевградски районен съд изменил решение № 3064/18. 04. 2016 г., постановено по гр. д. № 2622/2015 г. по описа на РС Благоевград относно режима на лични контакти на бащата Д. Г. В. с децата Г. Д. В. и Й. Д. В., като разпоредил личните контакти да се осъществяват всяка първа събота от месеца от 10. 00 ч. до 17. 00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], №. , ет.. , ап., и два пъти по пет дни през лятната ваканция, в присъствието на тяхната майка и социален работник и/или психолог от ДСП Благоевград.

В. Бски окръжен съд отменил изцяло горното решение и постановил друго, с постановил лични контакти между бащата и децата - всяка първа събота от месеца от 10. 00 ч. до 17. 00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], №. , ет.., ап., и. дни през лятото, в присъствие на майката Е. И. Б. или в присъствие на майката и посочено от нея лице, или само присъствието на посочено от нея лице (без майката).

С решение № 900090/13. 01. 2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 251 ГПК е тълкувал, че месечните контакти на бащата с детето всяка първа събота се провеждат на място и начин по бащина преценка, съответстваща в най-пълна степен на интересите на децата; относно ежегодните летните контакти от 5 дни е изяснил, че те трябва да са последователни, определят се след предварително съгласуване между родителите, като не съвпадат с годишния отпуск на майката и не включват съботния ден за контакти, но могат да се съединяват с него, като бащата взема всеки ден децата в 10 ч. от домата на майката и ги връща в 17 ч. на същия ден.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Е. Б. и Д. В. били във фактическо съжителство в периода 2006 – 2013 г., като на 03. 06. 2006 г. са родени двете им деца – близначките Г. и Й.. С решение № 8614/15. 11. 2013 г. по гр. д. № 2155/2013 г. на Благоевградския районен съд било утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 СК – упражняването на родителските права било предоставено на майката, бил определен и режим на лични отношения между бащата и децата и размер на дължимата издръжка. С решение № 3064/18. 04. 2016 г. по гр. д. № 2622/2015 г. на Благоевградския районен съд било постановено лишаване от родителски права на бащата поради трайно неполагане на грижи за децата и недаване на издръжка без основателна причина и определен режим на лични отношения на бащата с децата Г. и Й., и двете родени на 03. 06. 20006 г., както следва: всяка първа събота от месеца за времето от 10. 00 до 17. 00 ч. и десет дни през лятната ваканция. По иск на майката Е. И. Б., Благоевградският районен съд изменил тези мерки по чл. 59, ал. 8, като постановил личните контакти да бъдат упражнявани между бащата и децата всяка първа събота от месеца от 10. 00 ч. до 17. 00 ч. по местоживеенето на децата – [населено място],[жк], ет.., ап., и два пъти по, дни през лятната ваканция, в присъствието на майката и социален работник или психолог. Съдът установил, че родителите имат влошени отношения. Майката не възпрепятства контактите на децата с баща им и неговия семеен кръг, но децата не желаят да осъществяват такива контакти, като съдът приел, че нежелание се дължи на страх от поведението на бащата и и на оказвано назад във времето от дядото по бащина линия насилие над майката. При направен опит на служители на ДСП – П. да осъществят връзка с бащата и при посещение на дома му в [населено място], служителите не са допуснати до дома, за да огледат битовите условия. Бащата Д. В. заявил, че не е виждал децата си от три, четири години, като държанието му било неадекватно. Той е претърпял лечение за периодите 13. 07. 2017 г. - 01. 08. 2017 г. и 22. 08. 2018 г. – 20. 09. 2018 г. в резултат на поставена диагноза “параноидна шизофрения“. Съгласно даденото заключение по приетия в първата инстанция социален доклад, емоционалната връзка на децата с баща им и роднините от неговия семеен кръг е прекъсната. От заключението по приетата по делото в първа инстанция съдебно-психологична експертиза съдът установил, че у децата са налице страхови изживявания, че баща им ще дойде, ще ги вземе, ще нарани майка им или тях, а срещите с него се приемат като заплаха. Изводът на вещото лице е, че роднинската връзка не трябва да бъде прекъсвана, но бъдещите срещи на децата с таткото трябва да бъдат осъществявани в присъствието на специалист, без принудителен режим. Вещото лице е изразило и становище, че не е необходимо децата да се виждат по-често с баща си, но е препоръчително за тяхното съзряване и цялост да го познават и разберат като личност. Съдът, при анализ на доказателсвата, установил, че бащата често имал неадекватно поведение, като от нормално състояние изведнъж ставал агресивен, има случаи на агресивно поведение спрямо майката.

От правна страна въззивният съд приел, че правната квалификация на предявения иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 СК, като са осъществени предпоставките за приложението й, а именно: виновно поведение на родителя; същото да създава опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществата на децата; наличие на причинно-следствена връзка между поведението и опасността; случаят да не е особено тежък. Приел, че поведението на бащата не съответства на дължимото, като взел предвид заплашителния и агресивен тон към децата и към майката, установената чрез съдебно-психологичната експертиза ситуативна тревожност на децата; приел, че случаят не е особено тежък, а действащият режим на лични контакти следва да се ограничи, като срещите се провеждат в защитена среда. Намерил, че присъствие на социален работник или психолог, тъй като съботният ден за лични контакти е почивен, а определянето на делничен ден за срещи неминуемо ще смути учебният процес на децата. Изяснено е, че при нужда няма пречка да се ползват специфични услуги на системата за закрила на детето, както и на другите органи, с оглед цялостната защита на техните права и интереси. Посочено е, че параноидната шизофрения е очевидно овладяна, понастоящем бащата е в добро състояние, поради което на този етап не се налага допълнителни ограничения в контактите.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без обаче да извежда въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разрешен в обжалвания акт.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на детето относно това, до каква степен трябва да е конкретно очертан режимът на лични отношения на децата с родителя, определен по чл. 59, ал. 8 СК и необходимо ли е да се предвиди преходен период, евентуално и други мерки на закрила, когато връзката между родителя с децата е била прекратена и децата изпитват тревожност от срещата с него.

В заключение, налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 362/24. 01. 2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 824/2019 г., тълкувано по реда на чл. 251 ГПК с решение № 900090/13. 01. 2021 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: