1ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104

гр. София, 14. 05. 2021 г.

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 2072 по описа за 2020 година.

Подадена е касационна жалба от В. Т. Е, лично чрез адвокат Г. В. срещу решение № 45 от 22. 7.2020 г. по в. гр. д. 88/20 г., Окръжен съд – Видин.

Ответникът „М. Б“ ЕАД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящият съдебен състав констатира, че с обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. С последното, е прието за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че В. Т. Е в качеството й на физическо лице и като ЕТ „В. П – В. Т“ дължи на „М. Б“ ЕАД сумата от 10 324, 83 лв, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия № BL13362“ от 15. 2.2008 г. ведно със законната лихва от 25. 2.2019 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение № 483-РЗ/7. 3.2019 г. по ч. гр. д. 559/19 г. РС – Видин и е осъдена да заплати сумата от 306, 50 лв разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и разноски за заповедното производство 271, 50 лв.

Едноличният търговец не представлява персонифициран правен субект. Той не е различен правен субект. Налице е разширена търговска правоспособност за физическото лице. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. Едноличният търговец може да бъде страна по отношения, регулирани от търговското право. Но субект на правоотношението е физическото лице. В този смисъл липсват два субекта на правото, а един, с разширена търговска правоспособност. Физическото лице отговаря с цялото си имущество за поетите от него задължения, включително и в качеството му на едноличен търговец.

Правоотношението, предмет на иска и на въззивното решение е основано на сключен договор за цесия между ищеца „М. Б“ ЕАД и „Ю. Б“ АД, с който са прехвърлени вземания, основани на договори за банков кредит, включително вземането към В. Т. Е в качеството й на ЕТ „Венипам – В. Т“, основано на неизпълнение на договор за банков кредит № BL 13362/15. 2.2008 г. При сключване на договора В. Т. Е е действала в качеството й на едноличен търговец ЕТ „Венипам – В. Т“. При извършена служебна справка в търговския регистър се установи, че В. Т. Е е вписана като едноличен търговец и това нейно качество и към настоящия момент не е заличено.

Подадената от В. Т. Е касационна жалба, въпреки че не е посочена разширената й търговска правоспособност, представлява касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по търговско дело. Съгласно трайната практика на ВКС, търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал. 1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ банковите сделки са търговски сделки. Това определя, че делото относно спор, основан на банкова сделка, е търговско дело. Обстоятелството, че ищец е цесионер по сключен договор между банката и него договор за цесия на основание чл. 99 от ЗЗД, не променя вида на делото като търговско, доколкото се отнася до правоотношение, основано на търговска сделка – договор за банков кредит.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от касационно обжалване законодателят е изключил търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай цената на иска е 10 324, 83 лв., т. е. под 20 000 лв. Това изключва от касационен контрол чрез подадена касационна жалба обжалваното в настоящия случай решение на въззивния съд.

Съгласно същата разпоредба, не подлежат на касационно обжалване граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая обаче няма релевирани права, които могат да квалифицират делото като гражданско. Не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 113, ал. 1, изр. 3 от ГПК, тъй като физическото лице не е релевирала в процеса права на потребител.

Предвид посоченото по горе подадената от касатора В. Т. Е касационна жалба, е недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Т. Е срещу решение № 45 от 22. 7.2020 г. по в. гр. д. 88/20 г. ОС – Видин.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на касационния жалбоподател пред друг състав на Върховния касцаионен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: