Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 1219 от 27. 10. 2020 г. по гр. д. № 1791/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът Д. Г. С. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1503/19. 03. 2020 г. по гр. д. № 17116/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от Д. Г. С. против „Енерго - П. П” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 11 693. 98 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 06. 11. 2017 г. до 05. 1.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], [улица] е ангажирана отговорността на ответника за разноски, вкл. чрез отмяна на определение № 7419/12. 06. 2020 г. на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК и изменение на неговото решение в частта за разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1202487/05. 11. 2018 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], с абонатен № [ЕГН], при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Съгласно протокол № 2283/01. 10. 2019 г. на БИМ, РО Варна, след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установена намеса в тарифната му схема. Констатирано е, че действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 – 61 509 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, ответното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението (фактура № [ЕГН]/09. 10. 2019 г. за сумата 11 693. 98 лв.). Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че измервателният уред (СТИ) е в срок на метрологична годност, а отчитането на консумираната ел. енергия в обекта на ищеца е по две тарифи – нощна (1. 8.1) и дневна (1. 8.2), както и че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (ел. енергия от 61 509 кВтч, отразена в регистър 1. 8.3), е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. При горните факти въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин въпросното количество ел. енергия, отразено в посочения регистър (1. 8.3) да е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца. Като последица от това е направен извод, че исковата сума, начислена в извършената корекционна процедура, за установено допълнително количество потребена електроенергия в рамките на минал отчетен период, не е дължима от абоната. В обжалваното решение са развити и доводи за нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение и са обсъдени действащите към релевантния момент на проверката в обекта на ищеца - 05. 11. 2018 г. разпоредби, разписващи въпросната процедура. Прието е, че в случая тази процедура е била съобразена с реда и условията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147/14. 10. 2013 г. – обн. ДВ, бр. 98/12. 11. 2013г. Посочено е, че част от нормите на тези правила, а именно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ към датата на процесната проверка (05. 11. 2018 г.) не са част от обективното право, тъй като са отменени с решение № 1500/06. 02. 2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14. 02. 2017 г. Въззивният съд е установил, че разпоредбите на чл. 48 - 51 вкл. ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315 от 21. 02. 2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23. 11. 2018 г. и в тази връзка е направил съждението, че същите са били част от действащото право към 05. 11. 2018 г., тъй като отменените текстове не се прилагат от датата на обнародване в ДВ на решението на ВАС, с което е постановена отмяната им.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за достъп до касация е обосновано при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“;

2. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и

По първия въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 222/27. 03. 2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т. о., а по втория – с решение № 150/26. 06. 2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 21/01. 03. 2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия процесуален въпрос. Той осъществява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е обусловил процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане на материалноправния спор, предмет на делото. Значимостта на питането за изхода по делото е с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕЕ да е неприложим, исковата сума се явява дължима на общо основание (чл. 183 ЗЗД) и преизчисляването от оператора на съответната мрежа на сметките за потребена ел. енергия за минал период е законосъобразно, доколкото се касае за действително доставена на купувача електрическа енергия, която погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, която сочи и прилага. Проверката за съответствие на разрешението в обжалваното решение с тази практика налага допускане на касационен контрол. Едва след отговора на този въпрос ще може да се съобрази и дали при установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД, какъвто е второто питане.

В обобщение, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с посочената по - горе от касатора практика на ВКС по въпроса с процесуалноправен характер.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1219/27. 10. 2020 г. по гр. д. № 1791/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на „Енерго - П. П“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна да внесе държавна такса в размер на сумата от 233. 88 (двеста тридесет и три лв. и 88 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.