О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1153

гр. София, 11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 373 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. В. Ж. срещу определение № 4406 от 22.11.2023 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2259/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С него е потвърдено разпореждане № 261150/ 05.09.2023 г., постановено по гр. д. № 1639/ 2021 г. по описа на Варненски районен съд, с което е върната частна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение за прекратяване на производството на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил, че дадените от районния съд указания за внасяне на такса по подадената частна жалба срещу прекратителното определение не са надлежно връчени на жалбоподателя чрез упълномощения да го представлява адвокат, тъй като съобщението за това е получено от лице, което не е колега на адвоката. Заявява, че съдът не е взел предвид и това, че жалбоподателят е направил искане за освобождаване от заплащане на такса по частната жалба, ако такава не бъде внесена.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на две от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – на вероятна недопустимост на обжалваното определение и на неговата очевидна неправилност. Формулиран е и един въпрос, по отношение на който се посочва, че е налице основанието за допускане на...