Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. М. К. против заповед № 8121К-1156/24. 07. 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е” вр. ал. 5 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността старши разследващ полицай към отдел „Досъдебно производство” в ОД на МВР – Р..

С предложение № 29967/03. 07. 2014 г. директорът на ОД на МВР Р. е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Н. К. поради отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация. В предложението е посочено, че в ОД на МВР Р. няма свободна подходяща длъжност, която може да бъде заемана от служителя. С решение от 26. 06. 2014 г. Държавната комисия по сигурността на информацията е потвърдила отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация. С протокол от 10. 07. 2014 г. е констатирано, че е направено запитване до всички ръководители на структури по чл. 9 ЗМВР отм. за наличие на вакантна длъжност, подходяща за заемане от К., като е установено, че такава не е налице. Жалбоподателят е запознат с протокола, което е удостоверил с подписа си. От назначените по делото съдебни експертизи...