Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Образувано е по касационна жалба от К. М. М. от [населено място], представляван от адв. П. против решение № 2866 от 29. 12. 2014 г. по адм. дело № 2764 от 2014 г. по описа на Административния съд – [населено място]. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Счита, че решението е необосновано, тъй като изцяло липсват мотиви от които да е видно обсъждането на доказателствата и възраженията на страните в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК.По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и делото да бъде решено по същество.
Ответникът по жалбата - кметът на район С. - [община], не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Поддържа доводи, че първоинстнционния съд е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е обосновал верни правни изводи.
Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд [населено място], е отхвърлил жалбата на К. М. М. от [населено място], против заповед № 14РД09-350 от 11. 09. 2014 г., издадена от кмета на район „С.” – [община], с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред общински недвижим имот – частна общинска собственост с квадратура около 20 кв. м., ситуиран в УПИ I-жилищно строителство, кв. 7 по плана на[жк]северно от жилищен блок с адм. адрес [улица] южно от жилищен блок с адм адрес [улица], зает чрез обект : Дървено съоръжение, едноскатно с височина 2. 30 м. от север и 3. 00 м. от юг с квадратура от 20 кв. м.
Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и следвайки целта на закона. Притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателя.
Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на правно основание.
Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства и напълно се споделят от настоящия състав.Правилно АС [населено място] е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при наличието на изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в съответствие с материално правните норми и целта на закона.
По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) да се касае за общински имот, и 2) същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.В конкретния случай, първоинстанционния съд обосновано на доказателствата е приел, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС – имотът безспорно е частна общинска собственост и същият се владее или държи без основание.
Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че в хода на административното производство и при разглеждане на делото пред първоинстанционният съд, безспорно е установено, че процесният недвижим имот – частна общинска собственост, се държи от страна на К. М. без правно основание. Видно от „Заявление” /л. 35/ от делото и депозираното „Възражение” /л. 43/ от страна на К. М. същият сам е заявил, че е изградил конкретното съоръжение върху имот общинска собственост и дори целта за това да е благородна в полза на живущите, това не означава, че не следва да се спази реда предвиден в ЗОС, по който общината да разреши ползването на общинския имот.Това в конкретния случай не е спазено, както е констатирал и първоинстанционния съд.
Подробните съждения изложени в касационната жалба относно правните термини „владение” и „държане”,целящи да докажат липсата на владение и държане в конкретния случай, не съдържат ясни твърдения за конкретни пороци като отменителни основания на обжалваното съдебно решение.Определенията за "владение" и "държане" са дадени в чл. 68 от ЗС,но в следващите разпоредби се посочва кога владелецът е добросъвестен.Незаконно владение ( държане ) има в случаите, когато лицето е заело имота без основание.Законно е владението (държането) когато се упражнява въз основа на валидно юридическо основание, което в случая липсва.
С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2866 от 29. 12. 2014 г. по адм. дело № 2764 по описа за 2014 г. на Административния съд - П.. Решението е окончателно. Особено мнение: