Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. И. Й. против Решение № 8121000-20215/03. 11. 2014 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с която на жалбоподателката е отказано да се заличат личните й данни, обработвани в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР), въведени във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 Районно управление (РУ) – [населено място]. В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателкята иска, по подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения, решението на министъра да бъде отменено в обжалваната му част. В жалбата се съдържат и конкретни доводи за приложението на чл. 159, т. 6 от ЗМВР и изтичането на абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Не претендира разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно уведомен за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата. Не претендира разноски.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:
С обжалваната част от Решение № 8121000-20215/03. 11. 2014 г. министърът на вътрешните работи е отказал да се заличат личните данни на А. И. Й., обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ – [населено място]. За да постанови този резултат се е обосновал с липса на основанията за заличаване на лични данни, визирани в чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Инструкцията).
Като писмени доказателства по делото са приети всички...