С решение от 02. 04. 2015 г. по адм. д.№1265/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт №[ЕГН]/31. 05. 2012 г. на органите по приходите при ТД на НАП С..

Решението се обжалва с касационна жалба от [фирма]. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорения ревизионен акт е определено задължение по ЗДДС на [фирма] в размер на 7000лв. ДДС и лихва 2423, 96 лв. за данъчен период м. февруари 2009 г. Р. акт е потвърден с решение №2814/28. 11. 2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С.. Задължението за ДДС и лихва е определено по фактура №14/02. 02. 2009 г. с доставчик [фирма] за стойност 35 000 лв.

Административен съд София - град е приел, че данъчното задължение е определено законосъобразно. Посочената по-горе фактура не съдържа вида на услугата и количество, което обстоятелство блокира каквото и да било последващо доказване. Приел е също така, че не са налице доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция го въвлича в данъчна измама. На трето място е приел, че фактурата с непълно съдържание не обективира дължимата грижа и взети всички разумни мерки от жалбоподателя, за да избегне участието си в данъчна измама.

По делото е установено, че процесната фактура е издадена от вписания в нея доставчик. Тя е включена в справката декларация по ЗДДС и дневниците за продажбите, а доставката своевременно и редовно е отразена в счетоводството на дружеството доставчик и дружеството...