Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел „Коалиция за устойчиво развитие” против решение № 3-ПР/23. 02. 2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (О.) за инвестиционно предложение „за пътен възел Плодовитово” при пресичането на АМ „Т.” и път ІІІ-666, пътен възел „Оризово” при пресичането на АМ „Т.” и АМ „М.” и АМ „М.” – „Оризово-К. А”, участък от км 4+600 до км 5+000”.

Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересуваната страна – Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган e образувано с уведомление от 31. 07. 2014 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” за инвестиционно предложение „за изграждане на липсващи пътни връзки на съществуващите пътни възли ”Плодовитово” и „Оризово” и за довършителни дейности по участъка от км 4+600 до км 5+000 на АМ „М.”. В деня на внасяне на уведомлението инвеститорът е информирал общината и кметствата, на чиято територия ще се реализира инвестиционното предложение - [община], кметство [населено място], кметство [населено място] и кметство [населено място] гора, а чрез тях и засегнатото население в изпълнение на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), като са приложени и съответните обяви.

С писмо № О.-61/05. 09. 2014 г. възложителят е уведомен за необходимите действия, които следва да предприеме във връзка с провеждането на приложимата в случая процедура по преценяване необходимостта от извършване на О. за инвестиционното предложение, която следва да се съвмести с оценката по чл. 31, ал. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). На основание чл. 5, ал. 2 от НУРИОВОС, копие от писмото е изпратено на общините и кметствата, през чиято територия ще премине трасето на линейния обект, а на интернет страницата на министерството на околната среда и водите е публикувано съобщение за уведомяване на засегната общественост.

На 20. 08. 2014 г. е дадено становище от Дирекция „Превантивна дейност”, отдел „О. и ЕО” на министерството на околната среда и водите, с което е разгледано инвестиционното предложение. Констатирано е, че същото не засяга защитени територии по смисъла на ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) и защитени зони по смисъла на ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ), като най - близката защитена зона отстои на повече от 450 м от обектите на инвестиционното предложение. На основание чл. 40, ал. 3 и въз основа на критериите по чл. 16 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е преценено, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в защитена зона „Р. О”.

Извършено е и съгласуване с държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”, „К. България М.”, [фирма], клон горна Т., [населено място], Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и [фирма], от които се установява, че инвестиционното предложение не засяга съоръжения и обекти на посочените дружества.

На основание чл. 4а от НУРИОВОС компетентния орган е извършил проверка за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдените планове за управление на речните басейни на И. район, като е направено съгласуване с Б. дирекция „И. район”. Последната е дала становище, че степента на въздействие на конкретното инвестиционно предложение върху водите и водните екосистеми е преценена като незначителна предвид малката площ и липсата на пряко засягане на естествени водни обекти. Изискано е и становище на министерството на здравеопазването, като последното е посочило, че предвид характеристиката на инвестиционното предложение – доизграждане на съществуващи пътни възли ”Плодовитово” и „Оризово”, които се допълват с липсващи пътни връзки между пресичащите се трасета, както и на отсечка от км 4+600 до км 5+000 на АМ „М.”, непосредствено след пътен възел „Оризово” и с оглед факта, че пътните връзки са разположени на сравнително голямо отстояние от населите места – на повече от 1. 5 км. и не се засягат водоизточници за питейно-битови цели и санитарно-охранителни зони около тях, то не е необходимо да се извършва О.. В преписката са приложени и писма от засегнатата община и кметства, с които се установява, че уведомлението за осъществяване на инвестиционното предложение е обявено в срока и по реда, предвиден в закона.

На 08. 10. 2014 г. е постъпило становище от сдружения и фондации, членове на Коалиция за устойчиво развитие, което е общо и не съдържа конкретни възражения по осъществяване на инвестиционното предложение. Копие от становище е изпратено на възложителя, който с писмо № 04-16-1550/ 31. 10. 2014 г. е описал предприетите действия във връзка с процедурата по преценяване необходимостта от О..

С писмо от 19. 01. 2015 г. възложителят е внесъл искане за преценяване на необходимостта от извършване на О.. В изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 9 от НУРИОВОС възложителят е публикувал информацията по Приложение 2 от НУРИОВОС на интернет страница си на 19. 01. 2015 г., като не са постъпили становища и възражения относно инвестиционното предложение.

Засегнатите община и кметства са уведомили МОСВ, че в изпълнение на чл. 6, ал. 9 от НУРИОВОС са обявили инвестиционното предложение и в законоустановения срок не са постъпили мнения, възражения и становища.

На 23. 02. 2015 г. министърът на околната среда и водите е издал оспореното решение, с което е решил да не се извършва О. на инвестиционното предложение. Решението е обявено на електронната страница на министерството и на информационните му табла, като са информирани и засегнатите община, кметства, РИОСВ отм. а З., Б. дирекция за управление на водите „И. район” - П. и министерството на регионалното развитие и благоустройството. Правното основание за издаване на решението са чл. 93, ал. 1, т. 3 вр. т. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 5 ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от НУРИОВОС, чл. 31, ал. 4 и 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ), чл. 40, ал. 4, вр. ал. 3 от Наредба за ОС. В решението са изложени фактически основания, обосноваващи направената преценка да не се извършва О. и преценката, че инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи:

Обжалваното решение е постановено от компетентния орган съгласно чл. 93, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 3 (АМ „Т.” и АМ „М.” са обявени с решение на Министерския съвет за обекти с национално значение) и чл. 94, ал. 1, т. 3 и в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично (чл. 93, ал. 5 от ЗООС).

При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В. е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от НУРИОВОС и чл. 10, ал. 1 от Наредба за ОС. Представил е информацията по чл. 4, ал. 3 НУРИОВОС. Въз основа на уведомлението компетентния орган е определил, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на О., както и че за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредба за ОС. Засегнатата общественост е информирана по предвидения за това в закона ред. Извършено е съгласуване с министерството на здравеопазването, с Б. дирекция „И. район”, както и с държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”, „К. България М.”, [фирма], клон горна Т., [населено място], Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и [фирма].

На основание чл. 40, ал. 3 и 4 и в предвид критериите по чл. 16 от Наредба за ОС министърът на околната среда и водите е преценил, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона и е взел предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от О..

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните норми.

Преценката да не се извършва О. е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и чл. 16 от Наредба за ОС.

Доводите в жалбата за нарушение на чл. 84, ал. 2 ЗООС, са неоснователни. Цитираната норма е относима към екологична оценка на планове и програми, която в случая е неприложима.

Неоснователни са и доводите за липса на мотиви в оспорения административен акт. В същият е извършена обстойна преценка по критериите в чл. 93, ал. 4 вр. ал. 2 ЗООС, като са обсъдени и критериите по чл. 16 от Наредба за ОС.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Инвестиционното предложения е обявено по предвидения за това в закона ред, което е установено от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават. Следва да се отбележи, че за инвеститора и за административния орган не е налице законово задължение да уведомяват отделно от направените обявления конкретни физически или юридически лица.

Неоснователни са и доводите за противоречие на индивидуалния административен акт с материалния закон. Твърденията, че инвестиционното предложение е несъвместимо със забраните в ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) с изграждането на водостоци и канали за отводняване, е неоснователно. В преписката е приложено становище на Б. дирекция „И. район”, в което е дадено положително становище, а съгласно чл. 3, т. 5 от Наредба № 2 от 08. 06. 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване - изтичането на води от охранителни канали за атмосферни води около обекти, не се счита за заустване на отпадъчни води и не подлежи на разрешителен режим.

Твърденията, че няма становище за липса на въздействие върху почвите от външна структура извън МОСВ, както изискват Наредба за О. и ЗООС, като не се предвиждат депониране на земни маси в специализирано депо, са неоснователни. В документацията възложителят е предложил редица мерки, с цел намаляване на отрицателното въздействие върху компонентите на околната среда (стр. 14 и сл. от информацията по Приложение 2), включително и по отношение на почвите. Предвидено е отнетия и депониран хумус да се отделя от останалата земна маса; депонирането на излишните земни маси да става на места, които са съгласувани с РИОСВ отм. а З. и [община]. Следва да се отбележи и че оспореното решение не отменя задълженията на възложителя за изпълнение на законовите изисквания при реализиране на инвестиционното предложение.

Твърденията на жалбоподателя за радиоактивност на строителните материали, са недоказани и са неотносими към преценката да не се извърши О..

Неоснователни са и доводите, че Агенция „Пътна инфраструктура” няма качеството на възложител. Съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗООС „възложител на инвестиционно предложение" е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) Агенция „Пътна инфраструктура” управлява републиканските пътища, а нормите на чл. 21, ал. 3, т. 4 и 5 от същия закон регламентират, че агенцията изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните програми "Транспорт" и "Регионално развитие", организира провеждането на обществени поръчки за строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е в съответствие с материалния закон и негова цел, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт, също е неоснователна. В случая са налице изискванията на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение, като изложените в тази насока в решението фактически обстоятелства не са опровергани.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Сдружение с нестопанска цел „Коалиция за устойчиво развитие” да заплати на министерството на околната среда и водите сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя, че разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като възпрепятстват достъпа до правосъдие, е неоснователно. В случая задължението за заплащане на разноски на ответника е в резултат на неоснователно воден процес, тъй като тези разходи не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е решен спора, нито да бъдат заплатени от държавата. Това заключение следва от тълкуването на правната регламентация на отговорността за разноските, която зависи от изхода на правния спор и има за цел да обезщети страната за направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес. О. това задължението за заплащане на юрисконсултското възнаграждение, когато страната, в чиято полза е постановено решението, е представлявана от юрисконсулт, е регламентирано с нормата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуалн кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение с нестопанска цел „Коалиция за устойчиво развитие” против решение № 3-ПР/23. 02. 2015 г. на министъра на околната среда и водите.

ОТХВЪРЛЯ жалбата и в частта, с която се обжалва разпореждането за допукане на предварително изпълнение на решение № 3-ПР/23. 02. 2015 г. на министъра на околната среда и водите.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Коалиция за устойчиво развитие” да заплати на министерството на околната среда и водите сумата 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Особено мнение: