Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място] (ТП на НОИ – Р.) против решение №30/27. 11. 2014г., постановено по адм. дело №318/2014г. по описа на Административен съд – Русе, с което по жалба на В. И. К. от [населено място], обл. Р. е отменена негова Заповед РД-11-238 от 21. 07. 2014 г. за налагане дисциплинарно наказание „Забележка” на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Касаторът

навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – В. И. К. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на П. отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК

, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени заповед № РД-11-238 от 21. 07. 2014 г. на Директора на ТП на НОИ – Р., първоинстанционният съд приема, че при постановяването на акта са допуснати две групи нарушения – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На първо място, съдът установява, че в акта не е налице описание на извършеното нарушение, тъй като такова не е еднозначно индивидуализирано като деяние, поради което не е изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Горното обосновава извода му за нарушение на нормативно въведеното изискване за форма на административния акт – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Допуснатото нарушение е пречка за упражняване правото на защита от наказаното лице, а също така препятства и извършването на контрол от съда за съответствието на индивидуалния административен акт със закона.

Като следващо основание за незаконосъобразност при издаването на оспорената заповед е посочено съществено нарушение на процесуалните правила. В случая спорен по делото е именно въпросът налице ли е редовно проведено изслушване на наказания държавен служител. Безспорно не е налице писмено доказателство, относно провеждане на изслушване на жалбоподателката. В своите писмени обяснения същата посочва, че при осъществената среща между нея и административния орган, тя е била отпратена, без да е проведено каквото и да е обсъждане, а единствено са приети дадените от нея писмени обяснения. Провеждането на изслушване не е установено и с разпитания по делото свидетел И., доколкото от показанията й се установява единствено, че жалбоподателката е била приета за среща от директора на ТП на НОИ, което се е случвало нееднократно и друг път с оглед изпълняваните от наказаната служителка функции на пряко подчинен му служител. С оглед на изложеното и на основание цитираната по-горе разпоредба на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, при липсата на изслушване на служителя, първоинстанционният приема, че следва да отмени заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, но за пълнота на мотивите обсъжда оспорения акт. Обжалваното решение е правилно.

Изводите на съда за формално проведено дисциплинарно производство се споделят от настоящата инстанция и са правилни, като се основават на събраните по делото доказателства. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл

. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, дата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Несъобразяването на същата, респ. нейното неприлагане е самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

По изложените съображения, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за липса на безспорно установени, виновно извършени нарушения на служебните задължения, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по категоричен начин от наказващия орган, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл

решаващият съд приема за установено, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява процедурата съгласно цитираната норма. Тя го задължава преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В негова тежест – на административния орган е да удостовери тези факти. По делото липсват данни за предоставяне на жалбоподателката на възможността за изслушване, които да потвърдят спазването на

чл. 93, ал. 1 ЗДСл

. При тези данни обстоятелството, че на жалбоподателката е даден срок за даване на писмени обяснения е без правно значение, тъй като изискванието за изслушване и за даване на писмени обяснения е кумулативно и липсата на едното от тях води до незаконосъобразност на издадения акт.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение.

При постановяването му не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Установените от съда фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение като обосновано, постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила е законосъобразно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на

чл. 218, ал. 2 от АПК

касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание

чл. 221, ал. 2

,

пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, П. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/27. 11. 2014г., постановено по адм. дело №318/2014г. по описа на Административен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: