Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на М.Ц.Б от [населено място], общ. Бяла С., за ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 10/29. 04. 2010 г. по ад. д. № 100/2010 г. по описа на Административен съд Враца, оставено в сила с решение № 2129/11. 02. 2011 г. по адм. д. № 8861/2010 г. описа на Върховния административен съд.

Ответникът по искането, директор ОД на МВР -В., в писмен отговор поддържа становище за недопустимост и, алтернативно, за неоснователност на искането.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, по допустимостта и основателността на искането за отмяна намира следното:

В производството по адм. д. № 9491/2011 г. по описа на Върховния административен съд е разгледано искане на М.Ц.Б за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 10/29. 04. 2010 г. по адм. д. № 100/2010 г., към което е представен препис от постановление за частично прекратяване на сл. д. № 616/10 г. по описа на РП-М. от 30. 05. 2011 г. С постановеното по това дело решение петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд е отхвърлил искането за отмяна, като е приел, че представения препис от постановление за частично прекратяване не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Настоящето искане за отмяна се позовава на влязло в сила на 08. 06. 15 г. решение по адм. д. № 7850/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което по оспорване на Архангел П. М., служител в РУ на МВР В. е отменена заповед за дисплинарното му уволнение, издадена поради нарушения на Етичния кодекс, във връзка с които е обазувано срещу него и други служители, вкл. искателя Буровски, сл. д. № 616/10 г. на РП -М., прекратено с влязло в сила постановление...