Производство по реда на

чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) , във връзка с

чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) .

Образувано е по жалба на Е. Гюндогду /ERDAL GUNGOGDU/, [дата на раждане], гражданин на Р. Т, притежаващ паспортен номер: U 10414166, чрез адв. Р., срещу Заповед № У. 5364з-5421/26. 11. 2015г. на В. Директор на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи. Със заповедта, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 , във връзка с

чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗЧРБ

/, на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "Експулсиране" и "Забрана за влизане в Р. Б" за срок от пет години.

В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност, евентуално за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснати нарушения при издаване и връчване на заповедта и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за експулсиране. Сочи, че актът няма мотиви, както и правни основания за издаването му. Лицето било турски гражданин, невлядеещ български език, неспособен да разбере в какво е привлечен да отговаря предвид допуснатите нарушения във връзка с превода на заповедта.

Ответникът – В. Директор на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи чрез юрк. Т. и юрк. Д. застъпва становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че мотивите на заповедта са изложени подробно в отделно предложение. Твърди, че връчването на заповедта на език, на който лицето владее, е от значение единствено за спазване на срока за обжалване, който бил спазен. Защитата срещу фактите се осъществявала в хода на съдебното производство, но същите не били оспорени.

Представя доказателства във връзка с факта, че мярката "експулсиране" е изпълнена - писмо от началника на отдел "СДВНЧ - Любимец" до началника на Г. С....