Производството е по реда на чл. 237, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за отмяна на решение № 2691 от 12. 03. 2015 г. по адм. д.№ 4874/2014 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), VIII-мо отделение, с което е оставено в сила решение № 473 от 28. 01. 2014 г. на Административен съд София град (АССГ).

Молителят претендира, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съставът на ВАС не се е съобразил с предходно съдебно решение № 8974 от 21. 06. 2012 г. по адм. д.№ 13576/2011 г. по описа на ВАС, VIII-мо отделение. В съдебно заседание чрез адв. Е. Н. се поддържа молбата за отмяна на посочените основания – допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон и необоснованост на акта.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП [населено място] оспорва молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени основанията за отмяна по чл. 239 АПК, намира следното:

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, т. е. не е средство за инстанционен контрол (за наличие на касационни основания по чл. 209, вр. чл. 236 АПК), не е фаза на съдебния административен процес, а самостоятелно съдебно производство по извънинстанционен контрол. По реда на отмяната могат да се отстранят само онези пороци на съдебния акт, които водят до неговата неправилност само на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Недопустимо е разширителното тълкуване на посочените основания, тъй като с отмяната се посяга на стабилитета на съдебния акт.

Молителят не посочва нови обстоятелства и не представя нови доказателства от съществено значение...