Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ч. от [населено място], против Решение № 1/08. 01. 2015 г., постановено по адм. дело № 165/2014 г., по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД № 00001751/30. 07. 2013 г., издаден от орган по приходите към [община], с който са установени задължения по декларация вх. № 1234/13. 03. 2008 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при [община], редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в жалбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на А. Г. Ч. срещу АУЗД № 00001751/30. 07. 2013 г., издаден от орган по приходите към [община], с който са установени задължения по декларация вх. № 1234/13. 03. 2008 г. за данък върху превозните средства, заедно с начислените лихви за просрочие за периода 01. 01. 2008 г. до 19. 03. 2011 г., възлизащи общо на стойност 435. 12 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на задължено лице по ЗМДТ, предвид факта, че е декларирал собственост на МПС, за което са...