чрез нейния пълномощник, срещу решение №553/19. 03. 2015 г. по адм. д. № 282/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. срещу заповед №РД-13-1000/20. 12. 2013 г. на кмета на район Централен- [община], с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "преустройство на гараж № 3 № 4, състоящо се в обединяването им и промяна на предназначението им". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развид доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж, извършен без строителни книжа и при наличие на влязло в сила съдебно решение за отхвърляне жалбата на касаторката срещу отказ за издаване на разрешение за строеж. Характеристиката на процесния строеж като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". В тази насока правилен е изводът на първоинстанционния съд за компетентност на издателя на акта. Констативните протоколи са с дата 17. 09. 2013 г., което сочи на процедура, започнала при действието на нормата на пар. 126 ПЗРЗУТ, в сила от 26. 11. 2012 г. Издадените преди това за същия обект протоколи не се отнасят до процедурата по премахване на строежа.

Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не се спори по факта на строежа, нито по липсата на строителни книжа. Поради това ирелевантно е дали незаконният строеж, освен без разрешение за строеж, е със или без инвестиционен проект и твърдението в обратен смисъл в касационната жалба е неоснователно. А. е относим и спрямо твърдението за незаконност на строежа поради съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ

. Тази хипотеза е налице при наличие на строителни книжа, които в настоящия случай липсват. Процесното преустройство е финализирано около 2009 г., поради което не са налице материалноправните предпоставки на пар. 16 ПЗРЗУТ за търпимост на строежа. Не е приложима и разпоредбата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че всъщност преустройството е с цел обособяване на жилищни помещения, като е приобщен проход-коридор, представляващ общи от сградата части. Така оформените жилищни помещения, освен че включват общи части, не удовлетворяват изисването за осигуряване на паркоместа в процесния имот, както и изискванията за осветеност. Поради това така извършеното преустройство не съответства на разпоредбите, действали нито към момента на извършването му, нито към актуалните разпоредби. Поради това строежът е нетърпим и на това основание и подлежи на премахване.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №553/19. 03. 2015 г. по адм. д. № 282/2014 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно. Особено мнение: