Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [община], подадена чрез кмета на общината А. К., против решение № 1989/08. 12. 2014 г. по адм. дело № 374/2014 г. на Административния съд – Б.. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган – кмета на общината, поради което не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Целият партерен етаж на сградата на общината е достъпен за всички граждани, а там са разположени всички дейности и услуги, които общината извършва в услуга на гражданите. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира заплащането на разноски по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт М.. Твърди, че сградата на общината е пригодена към изискванията за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда, доколкото това е било технически възможно, поради това че е строена преди 2009 година.

Ответната страна – И. Д. Ч., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество – неоснователна. Сградата на [община] е публична общинска собственост, поради което съгласно § 6 от ПЗР на ЗИХУ в срок до 31. 12. 2006 г. е имало законово задължение да бъде осигурен достъп на хората с увреждания. Задължение на общината е да осигури достъпна среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която човек с намалена подвижност да може да ползва свободно и самостоятелно. Съдът подробно е коментирал създадените условия в сградата на общината и в залата и законосъобразно е приел, че законовите изисквания не са били изпълнени. Поради това е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган – кмета на [община], като...