Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет чрез юрисконсулт Б. Г. против Решение №5118/05. 10. 2020 г. на тричленен състав на Административен съд София – град по адм. дело №716/2019 г. и на основание чл. 175 АПК. С него съдът оставил без уважение молбата му за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №2817/24. 04. 2019 г. по делото. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на постановеното по реда на чл. 175 АПК решение, като противоречащо на материалния закон и поради необоснованост. Жалбоподателят моли за неговата отмяна, като се приеме за основателна молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка и Решение №2817/24. 04. 2019 г., постановено по адм. дело №716/2019 г. по описа на АССГ да бъде поправено съгласно нея.
Ответникът по касация – прокурор от Софийска градска прокуратура не изразява становище по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд София – град, поради което да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Решение №2817/24. 04. 2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №716/2019 г., в производството по чл. 186, ал. 2, във връзка с чл. 185, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, съдът е отменил чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с Решение №466 по протокол №53/14. 07. 2005 г. на Столичен общински съвет (само „Наредбата“). В този текст е посочено, че кандидатите за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата трябва да отговарят едновременно на няколко конкретни условия, едно от които е поне един член от семейството (домакинството) да е български гражданин с адресна регистрация и постоянен адрес на територията на Столична община повече от десет години без прекъсване.
Видно от съдържанието на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата, с него по същество се уреждат материалните предпоставки, които следва да са изпълнени за кандидатите, които искат да бъдат настанени в общинско жилище. За да отмени оспорения текст административният съд е приел, че той противоречи на чл. 43 ЗОС в настоящата си редакция. Нормата на чл. 43 ЗОС предвижда, че в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1; наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване гети, пристрояване, основен ремонт или реконструкция; лица, жилищата, на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Съдът е съобразил предходната редакция на посочената разпоредба, обнародвана в ДВ, бр. 96/1999 г., в която се е съдържало изискване да се настаняват само лица, които са български граждани. От изменението на чл. 43 ЗОС, ред. ДВ, бр. 101 от 2004 г. е видно, че такова изискване за наличие на българско гражданство, за да може лицето да наеме общински недвижим имот, като нуждаещо се, вече не съществува. За да се обоснове в посочения по – горе смисъл, съдът е анализирал и текста на чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Р. Б регламентираща българското гражданство.
В мотивите на решението си относно сочената незаконосъобразност на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът приема, че Столичен общински съвет недопустимо е дописал закона, защото обществените отношения по повод на наемане на общинско жилище в процесната хипотеза са изчерпателно уредени в текста на чл. 43 ЗОС и в посочената по – горе законодателна редакция - ДВ, бр. 101 от 2004 година. Съдът обосновава противоречието на текста от Наредбата с нормативен акт от по – висок ранг и с разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Аргументирайки се в този смисъл Административен съд София – град намира оспорената разпоредба от Наредба за противоречаща на ЗОС, поради което постановява да бъде отменена. В тази си част решението на АССГ не е било обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното Решение №5118/05. 10. 2020 г. постановено по адм. дело №716/2019 г. по реда на чл. 175 АПК съдебният състав на Административен съд София – град е приел, че при констатираното противоречие на текста от Наредбата с нормативен акт от по – висока степен, чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата е отменен изцяло. Поради което е извел извод, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №2817/24. 04. 2019 г. по делото, затова е оставил без уважение молбата за поправка по чл. 175 АПК на Столичен общински съвет. Решението е валидно, допустимо и правилно.
На основание чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В случая е налице втората хипотеза, тъй като искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение е по искане на Столичен общински съвет. Разпоредбата има предвид единствено грешки, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на решението. В случая правилно първоинстанционният административен съд, позовавайки се на правилото на чл. 175, ал. 1 АПК е изложил обоснован правен извод, че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка.
Волята му е била да отмени изцяло разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата и тя е намерила външен израз в диспозитива на постановеното от него съдебно решение, чиято поправка се иска. А поправка на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда. По повод поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да се произнесе извън пределите на своите правомощия, като измени собственото си решение, до каквото всъщност се домогва касаторът с искането си по чл. 175, ал. 1 АПК.
Аргументирайки се по този начин и като не е уважил искането за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е бил сезиран, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Поради липсата на сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК решението му следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5118/05. 10. 2020 г. на тричленен състав на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №716/2019 година. Решението е окончателно.