Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, чрез процесуален представител гл. юриск. Х. М. против решение № 67 от 20. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 108/2020 г., по описа на Административен съд - Търговище, с което е прогласен за нищожен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03002517013348-004-001/09. 02. 2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, издаден на А. П..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно постановено при допуснато нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за неправилно тълкуване на чл. 128 и сл. от ДОПК. Счита, че претендираната от лицето сума в размер на 20 450 лв., представляваща присъдени разноски по адм. дело № 1302/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, за която е издаден изпълнителен лист № 5730/10. 11. 2014 г., по своето естество представлява искане за възстановяване на сума съгласно данъчното и осигурителното законодателство, представляваща недължимо събрана сума, което обстоятелство напълно кореспондира с разпоредбата на чл. 128 ДОПК. Иска се отмяна на постановеното решение и потвърждаване на АПВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - А. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпили след проведеното съдебно заседание на 16. 02. 2021 г. молба и писмени бележки, чрез процесуалният си представител адв. П. С., оспорва жалбата и представя писмени доказателства. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил АПВ № П-03002517013348-004-001/09. 02. 2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, издаден на А. П., с искане за прогласяване на неговата нищожност. Оспореният акт е обжалван по административен ред, като с решение № 232/10. 02. 2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП искането на А. П. за прогласяване нищожността на АПВ е оставено без уважение.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено процесуално нарушение и при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма. След анализ на приложимите правни норми и по - конкретно – чл. 128 и сл. от ДОПК, съдът обосновава извод, че в настоящия случай не е налице искане от страна на лицето за издаване на акт за възстановяване и прихващане и покана за плащане на кредитор към длъжник, нито, както сочи самият издател на акта, по отношение на лицето са налице недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. С оглед изложеното, счита, че порокът е толкова тежък – пълна липса на материално-правни основания за издаване на акта, че обуславя нищожността на акта, поради което, на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК е прогласил нищожността на АПВ № П-03002517013348-004-001/09. 02. 2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, издаден на А. П.. Решението е неправилно.
Не съществува точно определение на понятието нищожност на административния акт. В административноправната доктрина е посочено, че е налице нищожност, когато сме изправени пред пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.
Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че атакуваният РА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, поради което не са налице предпоставки за прогласяване нищожността на процесния АПВ на това основание.
От доказателствата по делото, се установява, че от А. П. е подадена молба с вх. № 12007-2/15. 12. 2016 г. адресирана до Дирекция ОДОП Варна с копие до ТД на НАП Варна. С тази молба ответникът по касация иска да му бъде преведена дължима сума от 20 450, 00 лв.
В конкретния случай, се установява, че на „М. М“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 20 450, 00 лв., като е издаден изпълнителен лист № 5730/10. 11. 2014 г. Както се твърди и в жалбата от А. П., със заявление № 1703-24/17. 11. 2014 г. „М. М“ ЕООД е поискало изплащане на сумата по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК, като е представен и оригинал на изпълнителен лист. В изпълнение на вписаното в горепосочения изпълнителен лист ТД на НАП Варна, превежда сумата на публичен изпълнител, тъй като в данъчно - осигурителната сметка на дружеството, към онзи момент, са били налице изискуеми публични задължения. На 05. 01. 2015 г. сумата е разпределена за погасяване на задължения на „М. М“ ООД по изпълнително дело № 1512/2014 г. Едва на дата 30. 11. 2016 г., с договор за цесия, „М. М“ ЕООД прехвърля вземането си на А. П.. Т.е. всички действия, извършени от дружеството по повод на вземане по изпълнителен лист № 5730/10. 11. 2014 г., включително и във връзка с обжалване на административните актове, издадени от публичен изпълнител, както и действията на администрацията във връзка с разпределение на сумата, са предприети преди датата на сключване на цесионния договор, с който А. П. е придобил право на вземане. Обстоятелството, което съдът не е съобразил при постановяване на обжалваното решение е, че претендираната сума преди договора за цесия е била разпределена за погасяване на публични задължения на „Мизия милк“ ООД с разпореждане за Разпределение № 1512/2014/000295/05. 01. 2015 г., връчено на дружеството на 06. 02. 2015г.
В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е предоставена възможност производствата по чл. 128 от ДОПК да бъдат образувани или по инициатива на органите по приходите, или по искане на страна, поради което не може да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че процесният АПВ е нищожен поради това, че е издаден при пълна липса на предпоставките визирани в хипотезата на приложимата правна норма, а именно защото А. П. не е поискал да му бъде издаван АПВ. Независимо от факта дали е разполагал с права въз основа на договора за цесия, същият е поискал превеждане на сума от републиканския бюджет и в този случай, правилно и законосъобразно органите по приходи са инициирали производство по прихващане и възстановяване предвид, че това е механизмът чрез който НАП може да превежда искани суми след извършване на проверка.
А въпросът до колко са правилни констатациите на органите по прихода в издадения АПВ е следвало да бъде разгледан в производството по неговото обжалване.
По тези съображения атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено такова с което се отхвърля искането на А. П. за прогласяване на нищожността на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03002517013348-004-001/09. 02. 2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 67 от 20. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 108/2020 г., по описа на Административен съд - Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. П. за прогласяване на нищожността на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03002517013348-004-001/09. 02. 2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Решението е окончателно