Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по предявени от М. Д. от град Бургас искания за отмяна на решение № 66/04. 01. 2019г., постановено по административно дело № 10518/2018г. по описа на Административен съд - София-град, оставено в сила с решение № 11874 от 14. 08. 2019г. по административно дело № 2768/2019г. на Върховния административен съд.

В искане вх.№ 33153/04. 11. 2019г. се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 и 5 от АПК, тъй като влязлото в сила решение на АССГ противоречи на решение № 9426/09. 07. 1999г. по гражданско дело № 01068/1996г. на Софийски районен съд, а освен това страната е била лишена от възможността да участва в откритото съдебно заседание по АД 10518/2018г., провело се на 10. 12. 2018г.

В искане вх.№ 28426/14. 09. 2020г. се сочи, че е налице основанието за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Искателят изтъква, че ответникът по делото умишлено е укрил, че има структура в района на Административен съд-Бургас и в резултат на това подсъдността на спора е била неправилно определена. Освен това сочи, че са открити нови доказателства - заповед № 0343/14. 09. 1988г. на началника на ВНАУ „Г. Д“- град Шумен; главна книга на ССВУАПВО „П. В“- град Шумен и заповед МЗ № 065 от 07. 08. 1992г. на командващия сухопътните войски.

Поради това М. Д. моли за отмяната на влязлото в сила решение № 66/04. 01. 2019г. на АССГ на посочените по-горе правни основания. Претендира и присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът - командирът на военно формирование 44510 – София, оспорва предявените искания и моли съда да ги отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, констатира следното:

Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 66/04. 01. 2019г., постановено...