Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ди Ел Ем Консултинг“ АД, гр. С., чрез адв. Б., срещу решение №7306/26. 11. 2019 година на Административен съд – София-град по адм. д. №7478/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №BG05M00P001-1. 003-1300/5/07. 06. 2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението.

Съдебното решение е поправено с решение №2403/05. 05. 2020 година на АССГ по номера на същото дело.

С оспорения пред АССГ административен акт, на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 73, ал. 2 от същия нормативен акт, е отказана верификация на сумата от 79230, 00 лева по бюджетно перо 6 „Разходи за закупуване на работно облекло, лични предпазни средства, оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар, в това число и разходи за оборудване на работни места на хора с увреждания, пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и подробно мотивирани в проектното предложение“, за закупуване на автобус по фактура №3110300180/08. 06. 2017 година, с издател „Б. Б“ АД, поради неизпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ за допустимост на разходите.

Касаторът, преименуван на „З. Б“ ЕАД, релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил всичките му възражения, в това число и това за смесване в административното производството на процедурата по верификация и тази по определяне на финансова...