Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“ против решение № 1299/21. 07. 2020 г. по адм. д. № 225/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Възразява, че „Си комфорт“ ЕООД продължава да водовзема без издадено разрешително, поради което Директорът на Басейнова дирекция има право да издаде спрямо него предписание да преустанови водовземането чрез демонтиране на помпеното оборудване. Моли да бъде отменено решението и бъде уважена подадената жалба.

Ответникът по жалбата – „Си комфорт“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата – „Сиенит инвест“ АД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователно касаторът твърди, че процесното писмо няма характер на индивидуален административен акт, а е предписание по ЗООС – част от процедура по издаване на наказателно постановление. Същото не е основано на текстове от ЗООС и не става ясно, че е издадено по реда на този закон. В противоречие с чл. 80, ал. 1 ЗВ е насочено към ответника, който не е титуляр на разрешителното за водовземане и следователно не може да бъде адресат на акта по чл. 80, ал. 1 ЗВ.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалби на "Си комфорт" ЕООД и "Сиенит инвест" АД против Предписание, обективирано в писмо изх. № КД-05-1624(1) от 08. 11. 2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район" /БДИБР/, с което е предписано да се преустанови водовземането на минерална вода от сондаж № 5 – находище "Хисаря" – № 93 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, като се демонтира помпеното оборудване, чрез което се захранва с минерална вода хотелски комплекс и се създаде техническа възможност за пломбирането на свободния край на смукателната тръба към черпателния резервоар, чрез монтиране на глух фланец или спирателен кран.

Съдът е отменил по жалба на „Си комфорт" ЕООД Предписание, обективирано в писмо изх. № КД-05-1624(1) от 08. 11. 2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район".

Приел е, че оспорваното писмо е издадено от надлежен орган – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл. 80, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), вр. чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, но при допуснато съществено нарушение на изискванията за формата на акта. Посочил е, че „Сиенит инвест“ АД, в качеството му на правоприемник „Сиенит инвест“ ООД, който е титуляр на разрешително № 01610221/24. 07. 2009 г., е уведомено, за правата му по чл. 79 от ЗВ. Оспореното в настоящото производство писмо-предписание, обаче, е с адресат „Си комфорт“ ЕООД – дружеството, което стопанисва и управлява хотелския комплекс на територията на УПИ IV-956, кв. 108 по плана на гр. Х.. Предвиденото в чл. 80, ал. 1 от ЗВ, според съда, не би могло да бъде законосъобразно приложено по отношение на „Си комфорт“ ЕООД, тъй като то не е титуляр на разрешителното за водовземане от минерална вода № 01610221 от 24. 07. 2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите.

Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че „Сиенит инвест“ ООД, ЕИК[ЕИК] е било титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610221 от 24. 07. 2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, за подземен воден обект – находище „Хисаря“ - № 93 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), находящ се в гр. Х., община Х., област П., ЕКАТТЕ 77270, сондаж № 5. Цел на използването е за отдих, обект на водоснабдяване е хотелски комплекс, на територията на УПИ IV-956, кв. 108 по плана на гр. Х., община Х., с учредено право на строеж на „Сиенит инвест“ ООД. Служебна проверка в Търговски регистър установява, че към 02. 08. 2017 г. е прекратено юридическото лице „Сиенит инвест“ ООД и „Сиенит инвест“ АД е негов правоприемник. Поради това с писмо изх. № РР-15-20/31. 07. 2018 г. на директор на БДИБР „Сиенит инвест“ АД е уведомено за правата му по чл. 79 и сл. от ЗВ. „Си комфорт“ ЕООД е дружеството, което стопанисва и управлява хотелския комплекс на територията на УПИ IV-956, кв. 108 по плана на гр. Х..

С оспореното писмо изх. № КД-05-1624/1/ от 8. 11. 2019 г. на директора на БДИБР, са дадени предписания да се преустанови водовземането, като се демонтира помпеното оборудване, чрез което се захранва хотелския комплекс.

Видно от изготвеното Предписание, то е адресирано до две дружества – "Си комфорт" ЕООД и "Сиенит инвест" АД. От изложените мотиви става ясно, че целта на издаването на административния акт е да се преустанови нерегламентираното водовземане без разрешително на минерална вода от посочения сондаж. Липсата на актуално разрешително е обоснована както по отношение на – "Си комфорт" ЕООД, което няма разрешително за водовземане, така и по отношение на „Сиенит инвест“ АД, което е правоприемник на титуляря на разрешителното за водовземане от този сондаж – "Сиенит инвест" ООД. Фактът, че в Предписанието като отговорник е посочен управителят на "Си комфорт" ЕООД, не означава, че предписанието касае само това дружество, а може да се свърже с фактическото ползване на хотелския комплекс от това дружество.

Жалбата срещу Предписанието до административния съд е подадена от двама жалбоподатели: „Сиенит инвест“ АД и „Си комфорт“ ЕООД. Не е ясно защо с определение от 19. 02. 2020 г., по делото като жалбоподател е конституирано „Си комфорт“ ЕООД, а „Сиенит инвест“ АД – като заинтересована страна. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от една страна е довело до нарушаване на правото на участие на „Сиенит инвест“ АД като жалбоподател в производството по делото. От друга страна е довело до неизясняване на спорни факти по делото, а именно – наличието на предпоставки за издаване на процесното предписание по отношение на „Сиенит инвест“ АД.

Необоснован е изводът на административния съд, че предписаните мерки по преустановяване на водовземането са насочени само към едно от дружествата – „Си комфорт“ ЕООД. Не само от заглавната част, но и от съдържанието на Предписанието е видно, че то е адресирано до двете дружества и предписаните мерки се отнасят както до „Си комфорт“ ЕООД, така и до „Сиенит инвест“ АД, правоприемник на титуляря на разрешителното за водоползване. И за двете дружества административният орган е изложил мотиви относно правата им на водовземане от процесния сандаж на минерална вода.

Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован извод за предмета на спора, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд в друг състав, като бъдат спазени дадените указания от касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1299/21. 07. 2020 г. по адм. д. № 225/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав, при спазване на указанията на касационната инстанция. Решението е окончателно.