Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: Г. К. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 7214 / 2021 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б., чрез пълномощника му адв. В. С., против решение № 2479 от 13.04.2021 г., постановено по адм. дело № 3742/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 67 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 8121 К 5015 от 24.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи (МВР).
В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неустановена в цялост фактическа обстановка, непълнота на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде постановено ново решение по същество на спора като се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Представена е подробна писмена защита, изготвена от адв. С..
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Р., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е Заповед № 8121 К 5015 от 24.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон чл. 67 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и т.4 (неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) - т. т.15, 16, 19, 20, 25, 42 и 49) и чл. 203, ал. 1,т. 7 и т. 13 от ЗМВР, на Благунов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил от фактическа страна, че към момента на издаване на заповедта, предмет на контрол, Благунов е заемал длъжността полицейски инспектор V степен, в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към 07 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-11958/ 05.09. 2019 г., изменена със Заповед № 8121К-14593/31.12.2019 г., на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по Предложение peг. № 513р- 68086/22.082019 г. по описа на СДВР, затова че на 16.08.2019 г., след проведени оперативно-издирвателни мероприятия от служители на дирекция Вътрешна сигурност под ръководството на Софийска градска прокуратура, в служебно помещение на МВР - приемна стая на 07 РУ - СДВР, Благунов е задържан с белязани банкноти - парична сума в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева, които служителят е получил като лична облага, или за облага на трети лица, за да не връчи призовка на Л. Л., във връзка с преписка СПУКС-2-080/2019 г. по описа на ОПП-СДВР, за извършено от него нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). За деянието е образувано и досъдебно производство.
Със заповедта за образуване но дисциплинарното производство е определен дисциплинарно-разследващ орган (ДРО), с посочен в заповедта персонален състав, като същата е връчена на жалбоподателя на 26.09.2019 г. срещу подпис. Жалбоподателят е запознат и със заповедта за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 16.01.2020 г., както и с тази за удължаване на същото - рег. № 8121К-14593/ 31.12.2019 г.
С покана peг. № 3382р-32479/25.09.2019 г. служителят е поканен да даде писмени обяснения в срок от 24 часа, по въпросите, поставени в поканата, като в отговор същият е представил писмени обяснения рег. № 3382р-32768/27.09.2019 г.
ДРО е събрал и анализирал като писмени доказателства писмените сведения от посочените трети лица, докладни записки от служители на МВР относно извършени оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия по задържането на жалбоподателя на 16.08.2019 г., извършения обиск на лицето на основание чл. 164, ал. 1 и 2 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК); протокол за претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 от НПК, присъединени са материали от ДП № 338/2019 г. по описа на СО-СГП, както и копия от материали, публикувани в електронни медии, отразяващи ареста и намирането на белязаните пари и отзвукът от това.
Всички извършени действия и изводи на ДРО са посочени в Обобщена справка peг. № УРИ 3382р-2040/20.01.2020 г., с която министърът на вътрешните работи е запознат на 31.01.2020 г., видно от положения подпис.
В обобщената справка е прието извършване на деянието и целта му, така както е описано в предложението за образуване на дисциплинарно производство. Направено е предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 от ЗМВР, както и да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. На 21.01.2020 г. жалбоподателят е запознат срещу подпис с обобщената справка. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на същия е връчена покана рег. № 3382р-2093/21.01.2020 г. за даване на обяснения до дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) относно описаната в обобщената справка фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства във връзка с твърденията си. Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения с № 3382р-2309/22.01.2020 г. до министъра на вътрешните работи.
ДРО е изготвил, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, Становище peг. № УРИ 3382р-2587/24.01.2020 г., което е докладвано на ДНО на 31.01.2020 г. В резултат е издадена оспорената заповед, с която на посочените фактически и правни основания на Благунов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът е приел, че заповедта, предмет на контрол е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в нея са посочени извършителят, дисциплинарните нарушения, за които е наказан, подробно е описана установената по случая фактическа обстановка, както и доказателствата въз основа на които е установена, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, като при издаването й са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът е отхвърлил и възраженията за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е отбелязал че са спазени всички изисквания - дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал.1, т. 1 от ЗМВР със Заповед № 8121К-11958805.09.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е определен ДРО, който е провел обективно дисциплинарно разследване, резултатите от което са обективирани в Обобщена справка УРИ 3382р-2040/20.01.2020 г. Изготвено е Становище № УРИ 3382р-2587/24.01.2020 г. на ДРО до ДНО с предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, на основанията, посочени в същото, като жалбоподателят е запознат с издадените заповеди и с обобщената справка, като му е предоставена възможност да даде писмени обяснения на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът е приел, че оспорената заповед съответства и на материалния закон. Приел е, че от събраните доказателства е установено извършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон - на чл. 67 от ЗМВР - полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления и по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс - т. т. 15, 16, 19, 20, 25, 42 и 49, които са тежки нарушения на служебната дисциплина.
Дисциплинарните нарушения са доказани от събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства, в това число Протокол за обиск на лице по чл. 164 от НПК, извършен на жалбоподателя на 16.08.2019 г., от съдържанието на който се установява, че при обиска са били иззети 17 броя маркирани банкноти с номинал от 50 лева, като в графата за обяснения, жалбоподателят е посочил Тези пари ги взех от Лазаров, като му обещах да му съдействам за оправяне на нарушение по ЗДвП. Аз поисках да бъдат 850 лева и казах на Лазаров да ги донесе в приемната, след работното ми време., както и от протокол за извършена физикохимична експертиза № 19/ФЗХ-289, назначена по ДП 338/2019 г., от която се установява, че по предоставените за изследване обтривки от лява ръка на жалбоподателя и от 17 броя банкноти, се съдържа флуоресциращо вещество, което съвпада по Rf.
Дадената правна квалификация в заповедта е правилна, тъй като е налице виновно нарушение на разпоредба на чл. 67 от ЗМВР, както и на изискванията на Етичния кодекс, за съобразяване от служителя на законността на действията, които възнамерява да предприеме, за стриктно спазване на закона и гарантиране на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите, за пазене на доброто име на институцията, която представлява, за насърчаване хората да спазват закона, за незлоупотреба с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта, за неподкупност и за недопускане поставяне във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, съответно неучастие в корупционни прояви. Нарушенията са уронващи престижа на службата, тежестта им е нормативно определена и обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като дисциплинарно-наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност.
По тези съображения съдът е постановил оспорения понастоящем резултат, като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, уволнение и прекратяване на служебното правоотношение.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, тъй като съдът не е изследвал в цялост фактите по спора, не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Възражението се гради основно на довода, че с административната преписката са представени нечетливи копия на част от доказателствата - тези, относими към преписка СПУКС -2-080/2019 г., която е изпратена в 07 РУ - СДВР от отдел Пътна полиция при СДВР за връчване на призовка на Л. Л. по същата преписка, касаеща извършено от него нарушение по ЗДвП. Това деяние - невръчването на призовка е свързано с дисциплинарното нарушение на Благунов. Във възражението в касационната жалба се сочи, че в рамките на съдебното дирене първоинстанционният съд е задължил ответника да представи четливи копия от цитираните документи, но такива не са били представени и съдът е заличил същите от доказателствата по делото. Посоченото обоснова непълнота на доказателствата, тъй като не е доказано по безспорен начин как призовката до Лазаров е пристигнала в 07 РУ на СДВР, какво е съдържанието на докладната записка по повод невръчването на тази призовка, на кого е разпределена преписката за работа в 07 РУ на МВР, които данни са от съществено значение за делото, защото са свързани с тезата на наказващия орган, че именно по повод невръчването на посочената призовка, наказания служител е получил пари като лична облага и облага за трето лице.
В рамките на настоящото касационно производство бяха представени четливи копия от посочените документи, от които става ясно, че три преписки - № СПУКС-2-071/2019 , СПУКС-2-078/2019 и СПЕУКС2-080/2019, касаещи връчване на призовки, последната за Л. Л., са получена в 07 РУ на СДВР със съпроводително писмо рег. № 4332р-27734 от 25.07.2019 г. от Сектор АО-ОПП-СДВР. На следващия ден - 26.07.2019 г., преписките са резолирани за работа на инспектор Сугарева, която в посочения период е изпълнявала длъжността началник на ТП Младост при 07РУ - СДВР, която от своя страна е разпределила същите за работа - за връчване на призовките на полицейски инспектор А. Н., което е видно от положените резолюции върху входящото писмо.. Първите две преписки са обработени като призовките за съответните лица са връчени на 29.07.2019 и на 30.07.2019 г., като са оформени надлежно приложените обратни разписки. Последната призовка за Лазаров не е връчена, което става ясно от докладна записка, изготвена на 08.08.2019 г от младши полицейски инспектор Е. В., в която същата е посочила, че лицето не е установено на посочения адрес за връчване и по сведение на съсед, поименно посочен, е във ваканция на море, като ще се върне в началото на м. септември 2019 г. Връчените призовки и невръчената за Лазаров, ведно с цитираната докладна записка са върнати на отдел Пътна полиция с писмо изх. рег. № 4332р-277734 от 16.08.2019 г.
Посочените доказателства, които действително са изключени от решаващия съд от кръга на писмените доказателства не могат да променят установеното от фактическа страна, съответно изводите на съда за установеност на извършеното нарушение. Не е налице и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като спорните факти относно деянието са изяснени по несъмнен начин с други доказателства, които са събрани в рамките на дисциплинарното производство и са обсъдени и възприети и от съда. Не е налице твърдяната непълнота на доказателствения материал или необоснованост на решението.
На първо място, в административната преписка са приложени писмените обяснения на младши полицейски инспектор Е. В., която е изяснила, че призовката за Лазаров е била взета от инспектор Благунов, като именно от него е получила данните, че Лазаров е на море и не може да му бъде връчена призовка, които данни е възпроизвела в докладната си записка. Цитираните обяснения (л. 72-72 от делото на АССГ), не само не са опровергани от други доказателства, но са и в пълен синхрон с обясненията, заведени с рег. № 3382р-2309/22.01.2020 г., дадени от самото дисциплинарно привлечено лице Благунов (л. 69), който на въпрос № 4, подробно е обяснил как в приемната на 07 РУ е видял призовка за Лазаров, която няма спомен да му е давана от ръководството или колега, но е престояла около две седмици в приемното помещение, закачена на корковото табло. Посочил е, че в началото но м. август, колежката му Василева (Е. В.) му е припомнила, че същата призовка следва да бъде връчена или върната с докладна записка. Благунов признава, че е водил телефонен разговор с Лазаров когото е уведомил за призовката, който от своя страна е казал, че ще се яви в приемната на МВР. В обясненията си Благунов подробно е описал какво го е помолил Лазаров и какво е обещал като помощ и съдействие, съответно че това са били мотивите да получи сумата от 850 лева.
Не е спорно, че цитираната призовка не е разпределена за работа на наказания служител, но независимо от това, както правилно и фактически обосновано, с оглед събраните и обсъдени данни са приели и ДНО и съдът, именно презюмираната възможност да забави или предотврати налагането на санкция за допуснато от Лазаров нарушение по ЗДвП е послужила за мотив за даване на поисканата и обещана сума от 850 лева. Ирелевантно за намерението е дали тази възможност е реалистична или не, дали наказаното лице има съответните правомощия или не, каквито са възраженията в касационната жалба. В този смисъл не е допуснато от съда процесуално нарушение чрез необсъждането на тези доводи, които са преповторени и в касационната жалба като оплакване за необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение поради необсъждане на това, че на наказаното лице не е разпределена за работа процесната преписката, че принципът на субординация не е спазен при работата с призовки, че е допуснато с тях да работят служители без данни това да им е възложено, тези дейности се извършват по уговорка между служителите, а не по възлагане и други подобни.
От друга страна получаването на сумата е категорично установено от доказателствата, събрани в рамките на дисциплинарното производство, в това число и от присъединените от образуваното досъдебно производство - протокол за обиск на лице по чл. 164 от НПК, протокол за физикохимична експертиза и другите, цитирани от съда, писмени доказателства. Красноречиво е обяснението, дадено от жалбоподателя Благунов в протокола за обиск, в който същият е посочил, че е взел намерените (850 лева) от (Л. Л.), като му обещах да му съдействам за оправяне на нарушение по ЗДвП.
Оспореното съдебно решение е обосновано, напълно съобразено с установените факти и доказателствата за същите, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при постановяването му.
Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон.
Правилно съдът е приел, че с действията си Благунов е нарушил както разпоредбата на чл. 67 от ЗМВР, тъй като в разрез с изискванията на службата е обещал срещу заплащане да прикрие правонарушение. Соченото поведение е и морално укорима, както правилно е приел и съдът като е посочил, че е налице и нарушение на цитираните в оспорената заповед разпоредби на Етичния кодекс. - т. 15, 16, 19, 20, 25, 42 и 49.
Не може да бъде възприето твърдението в касационната жалба, че не е доказан елемента от фактическия състав на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като не е установено уронване на престижа на службата. Квалифициращият признак е категорично установен, тъй като поведението на наказания служител е станало достояние на широк кръг лица, в резултат на множество публикации в електронни сайтове, огласили поискването на сумата от 850 лева и получаването й, съответно намирането на белязаните пари. Всеки служител е длъжен да спазва законите на страната, но с особено отрицателно въздействие е поведението на служител в правоохранителните органи, който вместо да спазва закона и да предотвратява извършването на правонарушения, сам извършва нарушение, с което създава усещане, че възползвайки се от служебното си положение служителите на МВР могат безнаказано да нарушават закона.
Установеното дисциплинарно нарушение е правилно квалифицирано, същото е тежко по своя характер и изводите на съда за правилно приложение на материалния закон се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че необосновано съдът е приел съответствието на оспорената заповед с целта на закона.
ДНО и съдът са дали правилен отговор на въпроса за определяне на наказанието, с което да се постигне целта на закона, без да се засягат права в по-голяма степен от необходимото, предвид принципа на чл. 6 от АПК. В случая дисциплинарно-наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като за извършените тежки дисциплинарни нарушения се предвижда задължително налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Обстоятелствата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР са отчетени нормативно, като, както правилно е посочил първоинстанционният съд, тежестта на извършените нарушения влече нормативно предвиденото най-тежко наказание. Заповедта е съобразена с генералната и индивидуална превенция.
Постановеното решение не страда от пороци, съставляващи касационни отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2479 от 13.04.2021 г., постановено по адм. дело № 3742/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 67 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА