№ 437

гр. София, 10 декември 2008 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети

октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна

Кънчева

2. Ж. Н

при секретаря …… Н. Ц. ………………………………. в присъствието на

прокурора …..…… М. М. …………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Н.

………………………………….. наказателно дело № 317 по описа за 2008 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство е по реда на чл. 424 вр. чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на осъдения Ц. А. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 781/05 г. по описа на Окръжен съд – гр. П., отменяване на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се твърди, че задочно осъденият не е знаел за съдебното производство, проведено в нарушение на чл. 268 (отм) НПК, а за постановената присъда е узнал на 8. 03. 2008 г. Излагат се също доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

В откритото съдебно заседание защитникът на осъдения (адв.. А) се придържа към доводите, залегнали в искането.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията на страните, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:

Искането за възобновяване е ОСНОВАТЕЛНО

С присъда № 92 от 13. 10. 2005 г. по н. о. х. д. № 781/05 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Ц. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК и осъден на пет години лишаване от свобода. Със същата присъда е призната за виновна и подсъдимата С. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата само за датата на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК, а Върховният касационен съд е оставил въззивното решение в сила.

От материалите по делото се установява, че на 26. 07. 2001 г. (по дознание № ЗВ2865/00 г.), осъденият К. e бил привлечен и разпитан като уличен за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като на дознателя е съобщил и актуалното си местоживеене - гр. П., ул. „.. Батенберг І” № 1, ет. 1, ап. 1. След преобразуване на дознанието в следствено дело, водещият разследването е поискал и получил справка за постоянното местоживеене на осъдения - гр. П., ул. „П. Б”, № 20, ет. 3, ап. 10, както и за настоящия му адрес – гр. П., ул. „.. Батенберг І” № 20, ет. 3, ап. 10. Изпратил призовка на регистрирания като настоящ адрес, която на 19. 05. 2005 г. получил бащата на К. Призован за същия ден, задочно осъденият не се явил през следователя, който отправил запитване и получил информация (от сектор КИАД – РДВР), че според регистрираните отбелязвания, на 27. 03. 2003 г. Ц. К. е излязъл зад граница и липсват данни да се е завърнал в страната. При това положение следователят приел, че са налице предпоставките на чл. 268, ал. 3, т. 3 НПК отм. и на 30. 06. 2005 г. предявил ново обвинение по чл. 199, ал. 1 т. 3 НК в отсъствието на К., на основание на чл. 217а НПК. По същия начин приключил и разследването.

След образуване на съдебното производство (н. о. х. д. № 781/05 г.) по внесения обвинителен акт, Пазарджишкият окръжен съд насрочил делото за разглеждане в открито заседание и призовал Ц. К. от адреса, посочен като постоянно местоживеене в адресната справка - гр. П., ул. „П. Б”, № 20, ет. 3, ап. 10. Призовката, макар и изпратена на този адрес, била връчена на служебния защитник. Съдът също поискал сведения от регионалната полицейска дирекция за задграничните пътувания на К. и отново се потвърдила съществуващата в тази връзка информация. Затова, първоинстанционният състав приел, че подсъдимият е нередовно призован, но отсъствието няма да попречи за разкриване на обективната истина и пристъпил към разглеждане на делото по реда на задочното производство, назначил друг служебен защитник, а на 13. 10. 2005 г. произнесъл срещу К. осъдителна присъда.

Изложеното дотук показва ясно, че първоинстанционният съд не е проверил грижливо и задълбочено за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, както и сам не е предприел необходимите мерки да осигури присъствието на К. преди да разгледа и да реши делото задочно.

В конкретния случай на досъдебното производство по реда на 217а НПК отм. е било предявено ново обвинение за по-тежко наказуемо престъпление без наличието на коя да е от предпоставките по чл. 268 НПК отм., Органите на досъдебното производство формално са се позовали на разпоредбата на чл. 268, ал. 3 т. 3 НПК отм., съобразявайки единствено данните за задграничното пътуване на Ц.К.С по себе си обаче тези данни не са били достатъчни, за да подкрепят безспорна констатация, че лицето е напуснало българската територия и се укрива с неизвестно местоживеене в чужбина. Поначало по делото липсват данни органите на досъдебното производство да са положили видимо сериозни усилия ефективно да издирят местоживеенето на К., за да може да присъства лично при извършване на процесуално-следствените действия. Той дори не е бил призоваван от адреса, който е заявил пред дознателя и с него не е била потърсена повече връзка чрез адреса, на който призовка е получил бащата. Следователно и органите на досъдебното производство не са имали основание да приемат, че поведението на осъдения представлява недвусмислен отказ от правото му да участва в процеса лично и самостоятелно да осъществява своята защита.

Процесуалните правила за задочното производство, които са еднакво приложими на досъдебното и на съдебното производство, подлежат на стриктно съблюдаване във всеки стадий на процеса. Затова присъствието на съществено процесуално нарушение, започнало още в хода на разследване (напълно възпроизведено и от съда) позволява в случая да се приеме, че задочно осъденият не е знаел по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК за наказателното преследване, включително за постановената осъдителна присъда. За нея той обективно е узнал на 08. 03. 2008 г., когато е бил задържан за изпълнение на наложеното наказание, поради което процесуално допустимото искане, направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, следва да бъде уважено. Налице са законните предпоставки за отменяване на влязлата в сила присъдата по реда на възобновяването в частта по отношение на задочно осъдения К. След като същественото процесуално нарушение е допуснато още на досъдебното производство, с оглед разпоредбата на чл. 425 ал. 2 от НПК, делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, което да започне от стадия на разследване, когато е започнало задочното производство.

Не се налага изменяване на мярката за неотклонение на Ц. А. К., която е „Подписка”.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 424, вр. чл. 423 от НПК,

Р Е И И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о. х. д. № 781/05 г. по описа на Окръжен съд – гр. П. в частта, с която Ц. А. К. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК на пет години лишаване от свобода и отменява присъда № 92 от 13. 10. 2005 г. по н. о. х. д. № 781/05 г. на Окръжен съд – гр. П. в тази част, включително за разноските в размер на 867 лева. Връща делото на прокурора от Окръжна прокуратура – гр. П. за ново разглеждане, което да започне от стадия на разследване.

Потвърждава мярката за неотклонение на Ц. А. К. – „Подписка”.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: