Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 7222/2021 Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 111/25.05.2021 г. на Административен съд Сливен по административно дело № 110/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-403-0051214/30.11.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Доводите не касатора са отнесени към трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото адресатът на акта не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 10 ЗДДС във вр. с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да предава чрез ЕСФП по изградена дистанционна връзка с НАП данни за получените доставки на горива в проверявания обект за търговия с течни горива на датата на постъпване на горивото в обекта. Неизпълнението се установявало от съпоставка с подадената информация към НАП по данни от нивомерната измервателна система. Отрича релевантността за спора на подаването на данни за доставката от задълженото лице в момент следващ този на настъпване на данъчното събитие, дори да предхожда проверката, при която е установено нарушението, и издаването на ЗНПАМ. Настоява, че административният акт съответства на целта на закона. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Джи Ен Ей“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд Сливен заповед по отношение на „Джи Ен Ей“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект –бензиностанция „Терминал карт“ в с. Бояново, общ. Елхово, главен път Ямбол - Елхово за срок 3 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на 29.09.2020 г., 04.10.2020 г., 08.10.2020 г., 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г. на задължението му по чл. 118, ал. 10 ЗДДС да подаде данни към НАП за получените доставки на горива в търговския обект на датата на настъпване на данъчното събитие. Прието е, че адресатът на акта е от кръга на задължените лица по чл. 3, ал 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. При мотивите относно срока на мерките на административна принуда е обсъдена неприложимостта на изключенията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС от задължението за подаване на данни, тъй като получателят по доставката не е отчел доставките като получени чрез електронна система с фискална памет. Манифестирано е намерение индивидуализирането на ПАМ да е съобразено с тежестта на нарушението и последствията от него, видът и характерът на осъществяваната дейност. Посочени са дните на доставките с неподадени данни, фактът на регистрация за целите на ДДС, среднодневният оборот и декларираните финансови резултати за предходните три данъчни периода. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че издателят на актът е издаден от компетентен орган по приходите, който е овластен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП; ЗПАМ отговаря на изискванията за форма; при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. По констатациите на съда жалбоподателят е подал данни за получените на датите по заповедта горива на 22.10.2020 г., като полученото количество гориво е било отчетено чрез нивомерната измервателна система /НИС/ и данните за доставките са постъпили по дистанционната връзка с НАП. Несъответствието между данните от НИС и данните за доставено гориво по документи е отстранено на 22.10.2020 г. Решаващият извод на съда е, че с отстраняването на несъответствието в данните един месец преди проверката и преди издаването на заповедта, нуждата от мерките на административна принуда е отпаднала и административният акт не преследва целите по чл. 22 ЗАНН.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС /в приложимата по време редакция до новелата от ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г./ „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП. След новелата основание за мярката е неизпълнението на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите.

Твърдяното от администрацията пропускане на задълженото лице – доставчик/получател по доставка на течни горива е за подаване в НАП на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. При действието на чл. 59а, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин получателят по доставката на течни горива подава данните в НАП чрез електронен документ за получаване /ЕДП/ за потвърждаване на полученото количество гориво.

Това задължение е различно от задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 лицето, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е възпроизведена разпоредбата на чл. 18, ал. 6 ЗДДС, като за целите на определянето на наличните количества горива като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежаща на метрологичен контрол.

Не е субект на задължението за подаване на данни по реда на чл. 118, ал. 10 ЗДДС получателят за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет /вж. чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС/. По установяванията на първостепенния съд полученото от „Джи Ен Ей“ ЕООД количество гориво на 29.09.2020 г., 04.10.2020 г., 08.10.2020 г., 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г. е било отчетено чрез нивомерната измервателна система и данните са изпратени до НАП чрез изградената дистанционна връзка. За горивото, доставено в обект с ЕСФП получателят не дължи подаване на ЕДП /вж. чл. 59а, ал. 3, т. 1, in fine от Наредба № Н-18/.

Стопанисвайки обект с ЕСФП, ответникът по касация не е дължал подаване на данни по електронен път с КЕП във формата на ЕДП за получените на 29.09.2020 г., 04.10.2020 г., 08.10.2020 г., 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г. течни горива, та неизпълнението на това задължение да е пораждащ юридически факт за правомощието на администрацията да приложи мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Издаденият при липса на материални предпоставки административен акт е незаконосъобразен /чл. 146, т. 4 АПК/. Разпоредената с него правна промяна е по хипотеза израз на превратно упражняване на властнически правомощия, тъй като няма как да съответства на целта на закона. Тези пороци на заповедта не се санират от издаването на акта от орган по приходите, който свои компетентност за налагане на ПАМ /вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС/ и спазването на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието.

Дължим о е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се следват разноски за касационното съдебно производство в размер 300 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/25.05.2021 г. на Административен съд Сливен по административно дело № 110/2021 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Джи Ен Ей“ ЕООД деловодни разноски в размер 300 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Камелия Стоянова