№207

София, 14. 04. 2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВпри секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 1742/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на Надежда С. Г. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 17. 10. 2008 г. на С. градски съд по гр. д. № 4072/2007 г.

Молителят Г. твърди, че правото й на участие в съдебния процес било накърнено, защото не е бил надлежно призовавана по делото. Позовава се и на нови доказателства от значение за резултата по спора, а именно – разписка от 18. 11. 2004 г. и молба от същата дата до съдия изпълнител, подписани от Д. А..

Ответникът по молбата Д. А. е отговорил, че молбата за отмяна е недопустима поради липсата на точно и мотивирано изложение на заявените основания, както и за неоснователност на същата. Поддържа становището и в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение намира, че молбата е непрецизно формулирана, но основанията, на които е предявена могат да бъдат определени – чл. 303, т. 5 и т. 1 ГПК, като съдът дължи произнасяне в рамките на заявеното от страната.

Налице са и останалите предпоставки за допустимост – молбата е подадена в срок от легитимно лице и спрямо подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

В хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК е дадена защита срещу...