Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП).

Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“- гр. С. против решение № 1152 от 09. 11. 2020 г. постановено от Административен съд София - област (АССО) по адм. дело № 1305/2019 г., с което е отменено Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"и Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 20. 09. 2019 г. за допълване на Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"и Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Д. Б. направените по делото разноски в размер на 2 320 лв. /две хиляди триста и двадесет лева/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Д. Б., чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССО е Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие" и Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 20. 09. 2019 г. за допълване на Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие".

По делото е установено, че Д. Б. е подал заявление с УИН:23/270616/83321 за подпомагане за 2016 г. животни по мярка 214"АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Към заявлението е приложена таблица за отглежданите животни през 2016 г., в която са описани по вид, порода, ушна марка/паспорт/ЕИД 40 броя животни - коне от породата "Каракачански кон", както и други изискуеми документи.

В уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие" е посочено, че декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. животни по мярка 214"АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с изброени ушни марки, не са били открити в стопанството при извършените проверки на място и проверки в регистрите на Системата за идентификация и регистрация на животновъдните обекти /СИРЖО/ или не отговарят на изискванията на чл. 2, §1, т. 18 от делегиран регламент № 640 от 2014 година. Прието е, че посочените животни са с нередности, не са включени в оторизацията и за тях не е извършено плащане. Оторизираната сума е 0. Това уведомително писмо е връчено на 22. 08. 19 г. /л. 68 от делото/, а жалбата до АССО е подадена чрез ДФЗ на 03. 09. 2019 г., видно от входящия номер на жалбата.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, направени от първоинстанционния съд, че уведомителното писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие" е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Нередността, на която е направено позоваване в уведомителното писмо - неоткриване на животните в животновъдния обект, при извършена административна проверка сочи на прилагане на чл. 65 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 година. От редакцията на текста става ясно, че административните проверки, извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, част от която е и СИРЖО - чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП се следва от друга проверка, тази описана в ал. 2 на същата норма.

В чл. 65, ал. 2 от Наредба 11 е посочено, че при извършване на административни проверки разплащателната агенция използва наличната в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ към датата на подаване на заявление от кандидата информация. При установяване на несъответствие между декларирания брой животни и информацията в регистъра на БАБХ, ДФЗ изисква от земеделските стопани всички необходими документи, които следва да бъдат представени в срока по чл. 59. Тази ал. 2 от чл. 65 не е изпълнена при извършената административна проверка. Няма данни административният орган да е изискал от жалбоподателя да представи доказателства относно липсата на животните след като твърди, че е установил това при извършена проверка. Ако бе изпълнил задължението си той щеше да стигне до друг изводи, а именно, че животните са преместени на друго място и са налични, каквито са доказателствата по делото. Нещо повече, според вещото лице не са извършени проверки на място или виртуални такива. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, включително и нарушение на правото на защита на земеделския стопанин, защото жалбоподателят е притежавал необходимите документи за придвижването на животните и е можел да ги представи при поискване.

По отношение на Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 20 .09. 2019 г. за допълване на Уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционния състав, че в рамките на срока за обжалване на уведомително писмо № 02-230-6500/1707 от 06. 08. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие", който е започнал да тече на 23. 08. 2019 г. и е изтекъл на 05. 09. 2019 г. /работен ден/ административният орган е имал възможност да допълни това уведомително писмо. Видно от доказателствата по делото, допълването е направено с уведомително писмо от 20. 09. 2019 година. По този начин, административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до неговата незаконосъобразност.

Предвид изложеното, касационната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“- гр. С. се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Направените такива, видно от представените доказателства са само за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева. Във връзка с направеното възражение за прекомерност, настоящият състав счита, че размерът на същия следва да бъде определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху интерес в размер на 15 646, 40 лева, доколкото санкцията за бъдещ период не е определена като размер в обжалвания административен акт. В случая, размерът на адвокатския хонорар следва да е 1000 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1152 от 09. 11. 2020 г. постановено от Административен съд София - област по адм. дело № 1305/2019 година.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ - гр. С. да заплати на Д. Б. сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.