Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 срещу решение № 1147 от 07. 08. 2020 г. по адм. д. № 907/2020 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено решение за отказ за верификация на постъпило искане за междинно плащане рег. № BG05M9OP001-4. 003-0005/9 от 15. 04. 2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2.6, т. 2.7 и т. 2.11 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тези части.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че поради зависимостта на решението по т. 2. 11 от адм. акт от обжалването му относно т. 2. 6 и т. 2. 7 от адм. акт, то се явява частично неправилно и в тази част, респ. - частично правилно, при отчитане влиянието на влизането му в сила поради необжалване съдебното решение по отношение на т. т. 2. 1 и 2. 2 от адм. акт.

Ответната страна е представила писмен отговор /становище/. Относно т. 2. 6 от акта сочи, че УО твърди недопустимост на разходи на основание чл. 25 от наредбата с цитирани данни за нощувки и изследване на размера на квартирните пари на целевата група, а в същото време редуцира размера на дневните пари без да има изложени факти какъв е техния размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че точка 2. 6 от акта съдържа отказ за верифициране на разход в размер на 718, 70 лв., в резултат от редуцирането на основание...