Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. "В. В", №158, подадена чрез адвокат В. В. против Решение №946/16. 07. 2020 г. на Варненския административен съд, XVI - ти състав, постановено по адм. д. №802 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 24 - 0346977/19. 02. 2020 г. на началник "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на [Фирма 1] е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект офис на [Фирма 1], находящ се в гр. Б., ул. "Булаир", № 39 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 187 ЗДДС за нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС и според жалбоподателя същата е незаконосъобразна - допуснати са съществени нарушения на административно - производствените правила, нарушения на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В случая липсвал акт за установяване на административно нарушение, засегнато е правото на защита на дружеството и заповедта е немотивирана. Оплакванията на касатора са конкретизирани в КЖ. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на ЗНПАМ.
Ответникът по КЖ - Началник отдел "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не е подал писмен отговор срещу жалбата.
Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е установено следното: На 17. 02. 2020 г. служителите на ГД "ФК" при ЦУ на НАП - Н. С. и С. Г. са извършили проверка на офис "НИШИКЛИ ТРАВЕЛ", находящ се в гр. Б., ул. "Булаир", №39, стопанисван от жалбоподателя. За резултата от проверката е съставен протокол. Направена е контролна покупка на 2 броя билети от Бургас до Лозенград на обща стойност 40 лева, заплатени в брой в 13, 33 ч. от С.. Плащането е прието от продавач - консултанта Р. В., която не е издала фискална касова бележка от наличните в офиса два броя работещи ФУ. Изведени са дневните финансови отчети и са съставени описи на касовите парични средства. Протоколът е подписан от служителите В. и С.. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №18/13. 12. 2006 г. на МФ, изпълняващо състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Издадена е процесната заповед, налагаща на [Фирма 1] ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за 14 дни.
При така установените факти и обстоятелства административният съд е направил обосоновани правни изводи за законосъобразност на заповедта. При нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и на материалния закон. Заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма. Липсата на АУАН в случая не опорочава оспорената заповед, т. к. ПАМ се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Заповедта е мотивирана, видно от нейното съдържание. Относно продължителността на срока следва да се съобразят конкретните описани в нея факти, като: Общата стойност на билетите - 40 лв. за които не е издаден фискален бон; наличие на касова разлика в размер на 101 лв.; средно - дневен оборот от 205, 25 лева; деклариран ФР за 2017 г. - 43313, 61 лв., за 2018 г. - 58 776, 71 лв., за 2019 г. - 0 лева; местоположението на проверявания обект на оживена улица при голям поток от клиенти; неотчитане на оборота чрез ФК.
Определеният със заповедта срок от 14 дни е около средния размер на законовопредвидения. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че този срок е несъизмерим с целта, преследвана от закона и с конкретното му фактическо състояниe, както и че му е било нарушено правото на защита. Същият е подал жалба, която е разгледана от съда, дружеството е разполагало с процесуалната възможност да посочи доказателства и да представи писмените по делото.
Настоящият касационен състав споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №946/16. 07. 2020 г. на Варненския административен съд, XVI - ти състав, постановено по адм. д. №802 по описа за 2020 г. на този съд. Решението е окончателно.