Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. К. Ч., срещу решение № 4851/11. 09. 2020г., постановено по адм. дело № 3145/2020г. по описа на Административен съд София-град.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в оспорената заповед се съдържат необходимите мотиви, както относно налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС – „запечатване на обект“, така и относно срока, за който следва да бъде наложена мярката. Намира, че определеният размер на мярката от 14 дни при максимално предвиден от законодателя 30-дневен срок, е съобразен с конкретните особености на констатираното нарушение и е спазен принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът – „И. П“ АД чрез процесуалния си представител адв. Й. Н. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представя писмени доказателства: наказателно постановление №498706 – F538840 20. 08. 2020г., платежно нареждане за платена имуществена санкция в размер на 500 лева и резолюция за освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 498704- F538844 10. 03. 2021г.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-22-0364903/13. 02. 2020г., издадена от Началника отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект”–магазин, находящ се в гр. Б., ж. к.”Меден рудник”, болница „Бургасмед” стопанисван от „И. П“ АД за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 10. 02. 2020г. проверка на търговския обект, стопанисван от „И. П“ АД, при която при контролна покупка на 2 бр. кроасани на обща стойност 2. 40 лева, платена в брой от проверяващия, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ.Перката е удостоверена с протокол за проверка серия АА № 0364905 от 10. 02. 2020 г., приложените към него КЛЕН от ФУ от същата дата, дневен отчет, опис на налични паричните средства в касата и декларация от лице работещо по гражданско правоотношение. При проверката е установено несъответствие между касовата и фактическата наличност в размер на 17, 17 лв.
Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение материалната законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона е приел, че от събраните доказателства не се установява твърдяната от органа организация в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, водеща до системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска и отклоняване от данъчно облагане. Според съда административното нарушение, за което е наложена ПАМ, се състои в еднократно неиздаване на фискален бон от фискалното устройство в обекта за покупка на стойност 2, 40 лева, при липса на установена някаква съществена разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство. Приел е, че не са констатирани при проверката и липсват изложени фактически констатации в мотивите на административния акт по чл. 188 ЗДДС за други нарушения на данъчното законодателство в проверявания обект, сочещи на системност при неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в стопанисвания търговски обект. Първоинстанционния съд е преценил, че наложената мярка запечатване на обекта за 14 дни за неотчетен фискален бон за покупка на стойност 2, 40 лв. е прекомерна тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. Поради това е достигнал до извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението е правилно.
В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите.
Не е спорно по делото, че при извършената на 10. 02. 2020г. проверка на търговския обект, органите по приходите са констатирали, че за осъществената продажба на 2 бр. кроасани в проверявания търговски обект от търговеца не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ, с което е извършено нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, обуславящо основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС за налагане на ПАМ.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните доказателства не се установява твърдяната от органа организация в търговския обект, позволяваща част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, предвид, че в протокола за извършената проверка не са констатирани други нарушения на данъчното законодателство в проверявания обект, сочещи на неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в стопанисвания търговски обект. Следва да се посочи, че останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Следва да се посочи също, че при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4851/11. 09. 2020г., постановено по адм. дело № 3145/2020г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.