Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. И. против решение № 269 от 29. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 446/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на О. П не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на един от обектите.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Г. И. против отказ на главния архитект на О. П да издаде удостоверение за търпимост на строежи, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 55871. 511. 9913 по КК на гр. П.,[жк], попадащ в част от УПИ V-9913, УПИ VІ-9909 и УПИ ІV-9914, кв. 86 по РП на гр. П., [жк], одобрен със заповед № 1150/01. 08. 1986 г. на кмета на О. П, с административен адрес: гр. П., [улица].

За да постанови този резултат съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като административният орган не се е произнесъл, съгласно чл. 57, ал. 1 АПК, в 14 –дневен срок, който е изтекъл на 11. 06. 2019 г., от която дата започва да тече месечен срок за обжалване на мълчалив отказ, в който срок е подадена жалбата. Констатира, че е установена годината на построяване на трите обекта: 1983 г. за обект „гараж“ и за обект „селскостопанска сграда с площ от 26, 25 кв. м.“ и „селскостопанска постройка" със застроена площ от 8 кв. м.“, построена 1970 г. Приема, че от доказателствата по делото е установено, че гаражът е построен, съгласно издадени строителни книжа и за него не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост, а именно за сградата да няма строителни книжа, поради което приема, че отказът на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост за този обект е законосъобразен. За другите два обекта приема, че са изградени без строителни книжа, не са нанесени в кадастралната карта като самостоятелни обекти, не отговарят на условията на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, като за постройка със застроена площ от 8 кв. м. не са спазени и отстояния от съседния от югозапад ПИ 55871. 511. 9909, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е отказ на главния архитект на О. П, обективиран в писмо, изх. № 19/ТР-2286-1/10. 06. 2019 г., относно сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2 с предназначение: селскостопанска сграда по КККР на гр. П. и формиран мълчалив отказ по отношение на селскостопанска постройка със застроена площ от 8 кв. м., изградена през 1970 г.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в кадастралната карта на гр. П. в ПИ с идентификатор 55871. 511. 9913 е нанесена сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2 с предназначение селскостопанска сграда, изградена в УПИ V-9913, кв. 86 по плана на гр. П., [жк]. Установено, е че така нанесения обект в кадастралния регистър се състои от две самостоятелни сгради: гараж с площ от 22. 75 кв. м. и селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м. Следователно оспореният изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост е за посочените по-горе самостоятелни сгради.

Незаконосъобразен е изводът на съда, макар и правилен като краен резултат, относно допустимостта на жалбата на И.. По силата на чл. 214, т. 2 ЗУТ отказът за издаване на удостоверение за търпимост представлява индивидуален административен акт. В нормите на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ няма уредена процедура и срокове за издаване на удостоверението, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 57, ал. 5 АПК, предвид, че за издаване на удостоверението за търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите такива. Ето защо сезиран с искане от 28. 05. 2019 г., компетентния административен орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок до 29. 06. 2019 г., съгласно изискването на чл. 60, ал. 5 във вр. с ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, а не в 14-дневен срок както е посочил първоинстанционният съд. Органът се е произнесъл в обжалваното от И. писмо на 10. 06. 2019 г., но само по отношение на сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2. Изричният отказ е получен от И. на 19. 06. 2019 г. и е обжалван в срок. Непроизнасянето до 29. 06. 2019 г. по отношение на единия обект обаче формира мълчалив отказ, който, тъй като се отнася до мълчалив отказ да се издаде акт по реда на ЗУТ, подлежи на обжалване в 14 дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4, а не в месечен срок както е посочил съда. Съгласно изложеното този срок изтича на 13. 07. 2019 г. Жалбата срещу изричния и мълчаливия отказ е подадена на 01. 07. 2019 г. и предвид изложеното по-горе е процесуално допустима.

Законосъобразен е изводът на съда, за правилност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на гаража. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за този строеж са налице строителни книжа и същият е изпълнен съобразно тях. Съгласно правилото на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ ( приложим с оглед годината на извършване на строежа), за да е търпим даден строеж, освен, че следва да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, строежът следва да е извършен без строителни книжа. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че за гаража е налице одобрен проект и е издадено разрешение за строеж, т. е. за същият са налице строителни книжа, поради което строежът е законен и не следва да се издава удостоверение за търпимост. Ето защо като прави извод в този смисъл и отхвърля жалбата срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост първоинстанционния съд постановява правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда за съответствие на оспорените актове за отказ за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м. и селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по несъмнен начин е установено, че първата сграда представлява пристройка към гаража, изградена е през 1983 г. отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 2 и 3 ЗУТ и има необходимите отстояния от съседния УПИ.Стелно по отношение на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м. са налице условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. Фактът, че същата не е нанесена като самостоятелен обект в кадастралната карта, е ирелевантен, тъй като по делото е установено, че се касае за самостоятелен строеж - пристройка към гараж, а законът не поставя условие строежът, за който се иска издаване на удостоверение за търпимост да е заснет като самостоятелен обект в кадастралната карта. Това несъответствие може да бъде отстранено по предвидения във закона ред. Ето защо изводът на съда за законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м., е незаконосъобразен и необоснован, а оспорения отказ на главния архитект в тази му част е постановен в нарушение на материалния закон.

Неправилно съдът приема, че отказът да се издаде удостоверение за търпимост на селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м., е законосъобразен. В тази част оспореният мълчалив отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. От събраните по делото доказателства има данни, че строежът е построен на границата със съседен УПИ и калканната му стена покрива подпорна стена, без да нарушава височината й, която в случая изпълнява и функциите на плътна ограда. Фактът, че строежът не е нанесен в кадастралната карта е ирелевантен по изложените по-горе съображения. Съгласието на собственика на съседния УПИ не е част от фактическия състав на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. Следователно изводът на съда за законосъобразност на мълчаливия отказ за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м., е незаконосъобразен и необоснован.

С оглед на изложеното обжалваното решение в тази му част следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което отказът за издаване на удостоверение за търпимост на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м. и селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м. да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение, като по отношение на селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м. следва да се изясни точното местоположение на строежа и да се прецени наличието на изискванията § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост.

С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. П да заплати на Г. И. сумата 370 лв., от която 70 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 269 от 29. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 446/2019 г. по описа на Административен съд гр. П. в ЧАСТТА му, с която е отхвърлена жалбата на Г. И. против отказ на главния архитект на О. П, обективиран в писмо, изх. № 19/ТР-2286-1/10. 06. 2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2 с предназначение: селскостопанска сграда по КККР на гр. П. в частта му относно отказ за издаване на удостоверение за търпимост на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м., заснета като сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2 и в частта му, с която е отхвърлена жалбата против мълчалив отказ на главния архитект на О. П да издаде удостоверение за търпимост на селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м ., находящи се в УПИ УПИ V-9913, кв. 86 по плана на гр. П., [жк] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ на главния архитект на О. П, обективиран в писмо, изх. № 19/ТР-2286-1/10. 06. 2019 г., за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2 с предназначение: селскостопанска сграда по КККР на гр. П., в частта му относно отказ за издаване на удостоверение за търпимост на селскостопанска сграда с площ от 26. 25 кв. м., заснета като сграда с идентификатор 55871. 511. 9913. 2, както и ОТМЕНЯ мълчалив отказ на главния архитект на О. П да издаде удостоверение за търпимост на селскостопанска постройка с площ от 8 кв. м. и двете находящи се в УПИ V-9913, кв. 86 по плана на гр. П., [жк].

ВРЪЩА преписката на главния архитект на О. П за ново произнасяне в тази й част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА О. П да заплати на Г. И. сумата 370 лв. (триста и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.