Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез юрк. Б., срещу решение №185/05. 08. 2020 г., постановено по адм. дело №271/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответниците М. М. и Б. А., в писмен отговор по касационната жалба, оспорват нейната основателност и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно.

О. С на нотариусите при Нотариална камара на РБългария не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението изцяло като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, административният съд е отменил оспореният от настоящите ответници М. М. и Б. А. мълчалив отказ на министъра на правосъдието на РБългария по заявление рег. №11-03-90/27. 05. 2020г. за издаване по реда на чл. 46, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗННД на заповед за вписване на Б. А. като „помощник нотариус по заместване“ на нотариус рег.№696 М. М. с район на действие РС-Кюстендил и е върнал преписката за издаване на административен акт в 7-модневен срок при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Прието е, че е налице непроизнасяне от сезирания надлежно административен орган в срок, поради което е формиран мълчалив отказ, оспорен надлежно пред съдебната инстанция. Изложени са подробни мотиви за приключилото съдебно производство по оспорване на предходен изричен отказ на министъра на правосъдието по идентично заявление от 2017г., като с влязло в сила съдебно решение е установено наличието на изискуемите предпоставки за вписване на А. като „помощник нотариус по заместване“ на нотариус рег.№696 М. М. - решение №9525 от 20. 06. 2019г. по адм. д.№4368/2019г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Отчитайки двугодишният период на действие на вписването от вида на заявеното, административният съд е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като мотивите по тълкуване и прилагане нормата на чл. 46, ал. 1 ЗННД по реда на чл. 173, ал. 2 АПК ангажират произнасянето на същия орган в настоящето административно производство, образувано по заявление с идентично съдържание и искане – рег.№ №11-03-90/27. 05. 2020г.

Решението е валидно, обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка за релевантните факти – формиран мълчалив отказ, който по същество е в противоречие с влязло в сила съдебно решение / решение №9525 от 20. 06. 2019г. по адм. д.№4368/2019г. на Върховен административен съд, петчленен състав/.

Безспорно е по делото обстоятелството, че искане на вписване на Б. А. като „помощник нотариус по заместване“ на нотариус рег.№696 М. М. с район на действие РС-Кюстендил е надлежно заявено още през 2017г. / заявление рег. № 94-М-89/24. 02. 2017 г./, по което е постановен изричен отказ, материализиран в заповед №СД-05-150/7. 08. 2018 г. на министъра на правосъдието, мотивирана с липса на предпоставките по чл. 46 ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗННД. С влязлото в сила решение по адм. д.№ 4368/2019 г. на Върховният административен съд, петчленен състав е отменен този изричен отказ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне / издаване на нова заповед по чл. 46 ал. 5 ЗННД/, тъй като са налице предпоставките на Закон за вписването на Б. А. като “помощник-нотариус по заместване“ / има качество на помощник-нотариус и необходимия стаж, като не е изискуемо успешно полагане на изпит за помощник-нотариус по заместване с оглед предходното качество на А. като нотариус /. В противоречие с влязлото в сила съдебно решение, от министъра е постановен повторен отказ по това заявление, материализиран в заповед № СД-05-291/1. 08. 2019 г., отменена с влязло в сила съдебно решение в хода на настоящето съдебно производство /решение №276/19. 11. 2019 г. по адм. д.№452/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, оставено в сила с решение №14200/ 17. 11. 2020г. по адм. д.№1876/2020г на ВАС, второ отделение/.

От изложеното следва, че постановеният отказ по заявление рег. №11-03-90/27. 05. 2020г., макар и мълчалив, отменен с обжалваното решение, се явява незаконосъобразен и в противоречие с формираната между страните сила на присъдено нещо, тъй като и по двете заявления /от 2017г. и 2020г./, административният орган е сезиран с идентично искане, при идентична фактическа обстановка и действащ правен режим, като повторно подаденото заявление е допустимо с оглед нормата на чл. 46, ал. 2 ЗННД. С оглед на това е неоснователно позоваването на касатора на нормата на чл. 130, ал. 2 АПК, както и на чл. 159, т.7 АПК.

Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т.3 АПК следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответниците.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №185/05. 08. 2020 г. по адм. дело №271/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Решението е окончателно.