Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та) и от „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2689 от 18. 04. 2019 г., постановено по адм. д. № 10912 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на „Агрополихим“ АД, е отменено Решение № Ц – 13 от 14. 09. 2018 г. на КЕВР в частта му за утвърждаване, считано от 01. 10. 2018 г. на „Булгартрансгаз“ ЕАД разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01. 10. 2018 г. – 30. 09. 2019 г. в размер на 1, 52 лв./МВТч; на елементите, формиращи газовата компонента на цената на природния газ за балансиране, както и за одобряване, считано от 01. 10. 2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %. Наред с това, делото е върнато като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона, като КЕВР е осъдена да заплати на „Агрополихим“ АД разноски за производството в размер на 50, 00 лв.

В касационната жалба на КЕВР се излагат подробни съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност за неговата неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение се основава на доводите на този касационен жалбоподател за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно правния интерес на „Агрополихим“ АД да обжалва Решение № Ц -13 от 14. 09. 2018 г. Релевира се твърдение, че адресат на това решение, което съставлява индивидуален административен акт, е единствено „Булгартрансгаз“ ЕАД, чиито права и интереси актът непосредствено засяга и за когото този акт създава...