Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЧЕЗ България“ ЕАД, гр. С., „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр. С. и „ЧЕЗ Е. Б“ АД, гр. С., чрез процесуалния представител адвокат Д. срещу решение №1281 от 3. 12. 2020г., постановено по адм. дело №788 от 2020г. по описа на Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на дружествата срещу решение №466 от 11. 06. 2020г., постановено по преписка №КЗК-1033 по описа за 2019г. на Комисията за защита на конукренцията, с което се:

1. У. И. Н по чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК от страна на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, гр. С. и е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството за извършеното нарушение в размер на 0, 5% от нетните приходи, реализирани от контрагенти чрез касови заплащания на дължими суми, предмет на нарушението за 2019 г., 4 193 758 лв.

2. У. И. Н по чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,гр. С. и е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството за извършеното нарушение в размер на 10 000 лв.

3. У. И. Н по чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК от страна на „ЧЕЗ България“ ЕАД, гр. С. и е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството за извършеното нарушение в размер на 2% (два процента) от нетните приходи, реализирани от контрагенти чрез касови заплащания на дължими суми, предмет на нарушението за 2019 г., който възлиза на 207 742 лв.

И е постановено ПРЕКРАТЯВАНЕ на нарушенията. Касаторът твърди, че първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Твърди, че липсват доказателства, които да обосновават фактическия извод за наличие на по-силна позиция на пазара и поведение при договаряне, което да противоречи на добросъвестната...