Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар П. К. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 7246/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез адв. С. Г. против решение № 114/09.04.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 277/2020 г., с което по жалба на ТОНИ-ЕМ-11 ООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/311/00696/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6549#2 от 03.09.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че по делото не е налице спор по фактите, установени в оспорения административен акт. Посочва, че като фактически основания за възстановяване на финансова помощ са послужили неизпълнение на финансовите показатели за приходи, посочени в одобрения бизнес план и неподдържане на постоянна годишна заетост от общо три работни места. Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приложил чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и не е съобразил разпоредбата на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) и разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. В нарушение на посочените преходна и допълнителна разпоредба, съдът неправилно е приел, че производството следва да е по реда на ЗУСЕСИФ.

Счита, че обжалваното съдебно решение е необосновано като вътрешно - противоречиво и немотивирано. От една страна съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на административно процесуалните правила, а от друга е отменен поради неспазване на реда за неговото издаване - по ЗПЗП, вместо по ЗУСЕСИФ.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Т. -ЕМ-11 ООД, град Доспат, обл. Смолян, чрез адв. П. В. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/311/00696/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6549#2 от 03.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие е определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 198 934.60 лева за установено изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 6.92 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и неизпълнение на показателите за заетост от 3 работни места - за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. средносписъчният брой заети работни места е 1 бр.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения акт, като е приел, че констатираното неизпълнение на бизнес плана на финансовите показатели и на показателите за заетост представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и е основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ. Според съда при липсата на издаден и влязъл в сила административен акт по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК, оспореният АУПДВ се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението са неоснователни.

Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правилно съдът е съобразил действащия по време специален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), който разграничава основанията и реда за установяване на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В чл. 27, ал. 7 ЗПЗП е предвидено, че АУПДВ се издава за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основания по ал. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ.

В конкретния случай фактическите основания за възстановяване на помощта са изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 6.92 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и неизпълнение на показателите за заетост от 3 работни места - за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. средносписъчният брой заети работни места е 1 бр., които правилно са определени от съда като неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Законът не дефинира понятието „индикатори“, поради което и на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието му е това на общоупотребимия български език. С. Б. тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 „индикатор“ е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. С оглед предмета на делото под индикатор следва да се разбира показател за измерване изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, каквито са показателите за приходи от подпомаганата дейност. В този смисъл е тълкуването на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, прието в решение № 13796/06.11.2020 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело № 12488/2019 г., както и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по приложението на ЗПЗП, според която неизпълнението на установените в бизнес плана показатели за приходи от дейността, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори.

Неоснователни са доводите за приложение на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.), тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, приети със ЗИДЗПЗП ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. Специалният закон - чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, препраща изрично към ЗУСЕСИФ, по отношение на материалноправните основания за установяване на подлежащата на възстановяване помощ, вида на акта и реда за неговото издаване, поради което не е приложимо друго, предвидено в ЗПЗП и актовете по прилагането му, на основание § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ, както поддържа касатора.

Неоснователно е възражението, че решението е необосновано. В мотивите си съдът е посочил, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е извършил преценка за спазване на чл. 26, ал.1 от АПК при образуване на административното производство. Тази преценка не е засегнала крайните му правни изводи, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен не само поради нарушение на изискванията за вида на акта и реда за неговото издаване, но и поради нарушение на материалния закон - чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ .

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 4530 лева, платени по банков път разноски за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед обжалвания материален интерес по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/09.04.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 277/2020 г.

ОСЪЖДА ДФ Земеделие да заплати на Т. -ЕМ-11 ООД, град Доспат, обл. Смолян сумата 4530 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова