Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, подадена чрез процесуален представител юрк. З., против решение № 3363/29. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 1600/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/28. 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. (Наредба № 14/28. 05. 2015 г.) като в тази връзка се позовава на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/28. 05. 2015 г. и чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Касаторът възразява срещу извода на съда, че административният орган е бил длъжен да укаже за нередовността по подадената заявка. Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът не уважи касационната жалба.

Ответната страна – М. П., оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 АПК, чрез пълномощника адв. Д., и моли съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение. В представена по делото писмена защита развива подробни доводи за неоснователност на жалбата...