Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й.Т, [гражданство], срещу решение № 2623 от 16. 04. 2019 г. по адм. д. № 1402/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу срещу заповед № УРИ5392-ПАМ-359/21. 6.2018 г., издадена от името на началника на сектор „Миграция“ при СДВР, МВР за наложена принудителна административна мярка „отнемане право на пребиваване в РБ“ и е определен 15-дневен срок за доброволно напускане на страната, както и срещу заповед № УРИ5392-ПАМ-17/17. 1.2019 г., издадена от началник на отдел „Миграция“ при СДВР, МВР за наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна".

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е преценил законосъобразността на акта въз основа на фактическите обстоятелства за издаването му, които са че към 26. 03. 2018 г. в дружеството не е имало декларирани трудови договори, а не че към датата на издаването на акта 21. 06. 2018 г. не са били налице основанията на чл. 24. ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, както е приел съдът. Справката на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори в дружество „Чън да“ ООД е за периода от 01. 01. 2017 г. до 20. 03. 2018 г., не обхваща датата 26. 03. 2018 г., посочена в заповедта. В административното производство не са изяснени фактите и обстоятелсвата от значение за случая, с което правата й били нарушени. Не е уведомена за започналото административно производство за отнемане правото на пребиваване в страната. Не е взето предвид, че ще бъде разделена със семейство й - баща, майка, брат и сестра, които пребивават в Р. България, поради което се нарушават основните й...