Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 7253/2021

Производството е по реда на чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Г. С. за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 4277/29.07.2020г., постановено по адм. дело № 190 /2020 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/1149/25.10.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София, потвърдена с Решение № 22-РД-06-0290/02.12.2019г. на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. Поддържат се основания, квалифицирани от искателя по чл. 239, т.4 АПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила Решение № 3010/11.05.2021г., постановено по адм. дело № 2966/2021г. по описа на Административен съд – София-град, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Наведени са доводи, обуславящи наличие на отменително основание по чл. 239, т.5 АПК. Релевирани са оплаквания, че след отлагане на съдебното заседание с Разпореждане от 16.03.2020г., искателят не е призоваван и не е бил надлежно представляван в проведеното на 29.06.2020г. съдебно заседание.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане – Младост“, гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Христов, оспорва основателността на искането за отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.

Върховният административен съд – шесто отделение намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 и ал.3 АПК.

По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания.

Съгласно соченото от искателя основание по чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, за които се твърди, че си противоречат.

В производството по адм. дело № 190/2020г. по описа на Административен съд – София-град, с Решение № 4277/29.07.2020г. е отхвърлена жалбата на Соколов срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/1149/25.10.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София, потвърдена с Решение № 22-РД-06-0290/02.12.2019г. на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град относно отказ за социална помощ за отопление за сезон 2019г. – 2020г.

От своя страна с Решение № 3010/11.05.2021г. по адм. дело № 2966/2021г. по описа на Административен съд – София-град е отменена Заповед № ЗСП/Д-С-М/1509 от 27.11.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София, с която е отказана социална помощ за отопление за сезон 2020г. – 2021г.

В двете производства са разглеждани два различни индивидуални административни акта, за два различни отоплителни периода, за които са били предвидени различни размери за помощта.

От изложеното следва, че е налице тъждество единствено между страните, като липсата на идентитет по отношение предмета на спора, не се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 239, т.4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС.

Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение № 4277/ 29.07.2020г., постановено по адм. дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд – София – град е основателно по чл. 239, т. 5 АПК.

По силата на горната норма, основание за отмяна на влязло в сила решение е налице когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна, както е в настоящия казус. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита.

В случая страната, вследствие на нарушаване на процесуалните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, като не е била и надлежно представлявана. Видно от молба от 26.02.2020г., Г. С. прави искане пред Административен съд – София-град за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство. На 27.02.2020г. от решаващия съд е поставена резолюция на молбата със следното съдържание: „Да се изпрати писмо на САК за определяне на служебен защитник, който да се назначи в о/з“. От Софийска адвокатска колегия е представено уведомително писмо № 44978/2020г. относно определяне на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ. С резолюция от 02.03.2020г. съдът разпорежда определеният адвокат да се призове за съдебното заседание, насрочено за 06.04.2020г.

С разпореждане от закрито съдебно заседание от 16.03.2020г., съдът отлага разглеждането на делото за 29.06.2020г. Видно от приложените призовки искателят Г. С. не е призован за насроченото открито съдебно заседание. В списъка на призованите лица е вписано, че „за жалбоподателя е уведомен, определеният адвокат за осъществяване на правна помощ“.

В съответствие с глава четвърта от Закона за правната помощ (ЗПП), процедурата по предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делата обхваща два етапа. Първият включва издаването на решение за предоставяне на правна помощ съобразно преценката на съответния орган, който ръководи процесуалните действия, в случая съда, за наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителя (чл. 25 от ЗПП), а вторият етап е назначаването на адвокат от Националния регистър за правна помощ, определен от съответния адвокатски съвет (чл. 26, ал. 2 от ЗПП).

По делото не се установяват данни за назначаване от съда на определения адвокат от Националния регистър за осъществяване на правна помощ, както в открито, така и в закрито заседание. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 29.06.2020г., в което е даден ход по същество на спора, Г. С. не се явява и не се представлява.

Съдът е приел, че искателят е редовно призован без изобщо да му е изпращана призовка и при липса на представителна власт на уведомения адвокат, който не е назначен по реда на чл. 26, ал.2 ЗПП. По изложените съображения се налага извода, че съдът е допуснал процедурно нарушение, вследствие което Г. С. е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван в хода на съдебното производство. Правото на защита на искателя е нарушено, т. к. по същество той е било лишен от възможността да изрази становище и да ангажира опровергаващи констатациите на административния орган доказателства, респ. от право на реално и ефективно участие в съдебното производство.

Горното налага възобновяване висящността на производството, приключило с влязло в сила решение на Административен съд – София-град, което е порочно поради наличието на предвиденото в чл. 239, т. 5 АПК основание.

В контекста на нормативното предписание, Решение № 4277/29.07.2020г., постановено по адм. дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд – София – град, следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от фазата на назначаване на адвокат П. Т. Т. от Адвокатска колегия – гр. София, определен с Уведомително писмо изх. № 44978/2020г. за осъществяване на правна помощ на Г. С. по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 и чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 4277/29.07.2020г., постановено по адм. дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд – София – град на основание чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс.

ВРЪЩА делото на Административен съд – София-град за ново разглеждане от друг състав по жалбата на Г. С. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/1149/25.10.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев