ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело № 436/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от И. Н. К. и Л. Г. Г., двамата от [населено място], чрез адвокат Д. С., с вх.№14752 от 21. 02. 2011 год. на Софийския градски съд срещу Определение №877 от 05. 01. 2011 год. по ч. гр. д.№14701/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед от 28. 05. 2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, издадена по ч. гр. д.№19249/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О., 42 състав. Първоинстанционният съд е постановил незабавно изпълнение, като е счел, че издаденият запис на заповед от длъжника в заповедното производство и настоящ жалбоподател И. К., авалиран от втория жалбоподател Л. Г., е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му. По повод подадената от длъжника и авалиста частна въззивна жалба на основание чл. 419, ал. 1 ГПК, Софийският градски съд с обжалваното на определение е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, като е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа реквизитите на чл. 535 ТЗ и падежът му е определен съгласно чл. 486, ал. 1,т. 3 ТЗ в определен срок след издаването му.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК на въззивно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Това определението на въззивния съд, с което той се произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ - чл. 417, т. 9 ГПК, обаче, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл. 419, ал. 1 ГПК, нито е преграждащо/чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Н. К. и Л. Г. Г., двамата от [населено място], чрез адвокат Д. С., срещу Определение №877 от 05. 01. 2011 год. по ч. гр. д.№14701/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: