ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436

София, 07, 06, 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 3 юни две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 441 /2010 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3,т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В и К ЕООД-Ст. Загора против определение № 187/12. 03. 2010 г. по ч. т.д. № 123/2010 г. на Старозагорски ОС, с което се потвърждава определение от 8. 02. 2010 г. по гр. д. № 5055/2009 г. на Старозагорски ОС, с което, поради недопустимост на иска, е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Т. ООД-Ст. Загора за установяване на основание чл. 124, ал. 4 ГПК неистинност на акт обр. 19/28. 11. 2005 г. Прието е, че се касае за частен свидетелстващ документ, който е бил преценяван в приключило съдебно исково производство за заплащане цена на СМР по договор № 82/28. 10. 2005 г.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

В изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл. 281, т.3 ГПК, които обаче не са предмет на това производство.

Съгласно мотивите на Р № 4/16. 06. 2009 г. по конст. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.

Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, го изключва от обсега...