Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. П. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаТ. Д. по адм. дело № 7261/2021

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Хашеми, гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж. срещу решение № 360/31.05.2021г., постановено по административно дело № 282/2021г. по описа на Административен съд - Хасково, с което жалбата на Хашеми против решение № 547/15.02.2021г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отхвърлена.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че липсват данни за опасност от преследването му в Афганистан; както и че Пакистан се явява трета сигурна държава за него. Сочи, че административният съд не е съобразил промяната на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя и не е извършил преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulеment. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответната страна по касационната жалба - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, моли за отхвърляне на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на заместник-председателя на ДАБ № 547/15.02.2021г., с което на А. Хашеми е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по подадена молба за предоставяне на международна закрила.

Установените от първоинстанционния съд факти са следните: Според предоставената от Хашеми информация в рамките на производството, той е гражданин на Афганистан, [етническа принадлежност], [религиозна принадлежност] по религия. Жалбоподателят разказва, че е роден в Пакистан, но от родители афганистанци и никога не е имал документи за самоличност. Разказва, че след като баща му починал, той трябвало да си намери работа, за да подпомага семейството си. Поради голямата безработица в Пакистан трудно си намирал работа - най-вече по пазарите, но парите, които успявал да спечели, не му достигали дори и за храна. Човек, при когото Хашеми работел, го подпомогнал финансово и той успял да напусне Пакистан нелегално. След като напуснал Пакистан, жалбоподателят преминал транзит през Афганистан и оттам влязъл в Иран. Останал там около шест месеца, след което преминал незаконно в Турция. Там живял около седем месеца, след което влязъл незаконно в Гърция, където останал около десет месеца.

На 23.11.2020г. жалбоподателят е релокиран в България.

При проведеното на 16.12.2020г. интервю чужденецът заявява, че в Пакистан, където е живял, не е имал проблеми с нито с властите, нито с даден човек или общност, породени от религията, която изповядва или принадлежността му към етническата група- [етническа принадлежност]- малка етническа общност, причислявана към етническата група [етническа група]. Самият жалбоподател обяснява, че е напуснал Пакистан заради лошото си социално положение, а целта му е била да стигне до Швеция, където да си осигури по-добър живот.

С решение № 547/15.02.2021г. на заместник-председателя на ДАБ е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Хашеми.

Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира за съответни на материалния закон и изводите на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като липсват категорични доказателства, че са налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, както и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените от жалбоподателя отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК не са налице. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, в решението са изложени изключително подробни мотиви относно липсата на материалните предпоставки, обуславящи предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя.

Статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. При постановяване на решението си съдът е изложил мотиви относно липсата на основателни опасения от преследване по отношение на чужденеца, основани на някой от описаните по-горе признаци. Самият жалбоподател не твърди да е бил подложен на преследване по етнически или религиозни причини, релевантно за предоставянето на статут на бежанец съобразно чл.8 от ЗУБ. Развитите мотиви в тази насока се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК съдът препраща към тях.

На правилността на решението не се отразява и обстоятелството, че към настоящия момент ситуацията в Афганистан е променена спрямо тази, преценена при подаване на молбата за закрила. От представените в касационното производство справка за Афганистан (актуална към 29.10.2021г.) и разпечатки от електронни медии се установява, че в Афганистан е налице повишено насилие по отношение на определени малцинствени групи- при извършена самоубийствена атака срещу джамия в град Кундуз, използвана от малцинствената шиитска мюсюлманска общност, са загинали най-малко 50 души, а други 100 са ранени; при атентат в шиитската джамия „Б. Ф. в град Кандахар са загинали над 40 души. Отговорност за тези атентати поема организацията „Ислямска държава в Хорасан“, регионален клон на Ислямска държава. От справката се установява още, че след като талибаните поемат управлението на държавата, здравната система в Афганистан е изпаднала в криза, за преодоляването на която ръководителят на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси е освободил 45 000 000 долара спешни средства; ЕС е обявил пакет от помощи за Афганистан в размер на един милиард евро, за да се предотврати голям хуманитарен и социално-икономически срив. Стартирани са проекти на Световната здравна организация и Световната продоволствена програма на ООН за подкрепа на Афганистан във връзка с предоставянето на медицинска помощ и лекарства и парична помощ за уязвими лица, засегнати от суша, вътрешно разселени лица или завърнали се афганистанци. Независимо от международния натиск, в Афганистан се констатират проблеми, свързани най-вече с правата на жените.

С оглед на изложеното, обстановката в Афганистан може да бъде преценена като усложнена за гражданите на страната, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации, може да се приеме, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на субсидиарната закрила по чл.9 от ЗУБ.

По данни от административната преписка Хашеми, макар и с афганистанско гражданство, е роден и живял в Пакистан, където се намират членовете на семейството му, което налага и необходимостта да се обсъди актуалната към момента обстановка в тази страна. Според събраните по административната преписка доказателства, в Пакистан общността на [етническа група] не е подложена на обществена дискриминация в анклавите на [етническа група] в Куета. Според представената справка отделни екстремистки групи организират отделни терористични атаки, но силите за сигурност на държавата продължават антитерористичните операции срещу тях. Всичко това сочи, че Пакистан остава относително сигурна държава, в която разселените етнически и религиозни малцинства могат да намерят убежище. Поради това са обосновани изводите както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не е налице безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия.

Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulеment (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Афганистан, нито страната, в която е живял през целия си живот - Пакистан, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в двете страни и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в която и да е от тези държави няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът non-refoulement.

Неоснователно е и оплакването, че Пакистан не е трета сигурна държава по смисъла § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Представените в административното производство справки, както и актуалната справка за ситуацията в Пакистан сочат, че в тази държава не са застрашени живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и той не е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Становището на касационния жалбоподател, че той е пристигнал в България легално, чрез механизма за релокация, и ако бе останал в Гърция, би получил международна закрила, не се споделя от съда. Прехвърлянето на кандидат от територията на една държава членка на територията на друга такава, която критериите, предвидени в глава III от Регламент /ЕС/ № 604/2013 сочат като компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила, не може да бъде единствено основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на чуждия гражданин. Такъв статут може да бъде предоставен само ако са налице предпоставките, предвидени в националния закон - ЗУБ и относимите норми на правото на ЕС.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороците, описани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360/31.05.2021г., постановено по административно дело № 282/2021г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Петков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова