Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община С., чрез процесуалния му представител - адв.Н.Ш, против решение №38 от 04. 04. 2019г. постановено по адм. дело №309/2018г. на Административен съд Габрово, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът:"Ш"ЕООД, на основание Постановление за възлагане на ЧСИ от 18. 05. 2015г. /стр. 14/. КА №9/15. 08. 2018г-, послужил за издаване на процесната заповед, има за предмет Инсталация за производство на пелети, поставена в производствена сграда в УПИ XIV.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 ЗУТ.Съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ "не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация".

При посочените данни, правилни са изводите на съда, че в случая не са налице матералноправните предпоставки на цитираната разпоредба за забрана ползването.

На първо място констатациите в съставения КА №9/2018г., послужили за издаване на заповедта са опровергани от ответното дружество.КА няма за предмет строеж:Производствена сграда и в частност Цех за производство на екопелети, като част от тази сграда, а Инсталация за производство на пелети, която не е строеж.На второ място е установено, че Цехът за производство на екопелети, се използва по предназначение, тъй като дейността е производствена и се намира в сграда, чието предназначение по действащия ПУП-ПРЗ от 1977г. до сега, е също за производствени нужди - за цех на завод "Металик",с. Г., което обосновава извод, че ползването от ответника е по предназначение.

Освен това, производствената сграда, респ. част от нея, в която е разположен процесният Цех, не подлежи на забрана ползването и на основание §16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като се явява търпим строеж. За производствената сграда няма издадени строителни книжа, а същевременно е установено, че е изградена след 1977г., т. е попада в хипотезата на търпим строеж по цитираната разпоредба. Търпимите строежи по §16, ал. 1 ПРЗУТ не подлежат на забрана за ползване и на въвеждане в експлоатация. Цехът като част от тази сграда също не подлежи на забрана ползването и на въвеждане в експлоатация, защото не разполага със строителни книжа и е търпим.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този резултат на ответника, съобразно направеното искане, се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатено адв. в.ие, видно от договора за правна помощ на стр. 23. Разноските за първата инстанция са му присъдени с обжалваното решение, поради което искането за повторното им присъждане е неоснователно.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №38 от 04. 04. 2019г. постановено по адм. дело №309/2018г. на Административен съд - Габрово.

ОСЪЖДА община С., да заплати на "Шумдит" ЕООД, гр. Г., с ЕИК 203502825, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.