Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на М.И и Е.С за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 2359 от 13. 02. 2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 238 от 17. 10. 2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. на Административен съд – Кюстендил. С решение № 238 от 17. 10. 2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. на Административен съд – Кюстендил е отхвърлена подадената от тях жалба, като законни наследници на Е.И, срещу решение №1040-21-71/28. 02. 2019 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане №22473/24. 01. 2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Счита, че решението е неправилно, тъй като в съдебното производство не е представена заповед, с която директорът на ТП на НОИ София - град е възложил на длъжностното лице К.Ф - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София - град да изпълнява функциите на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, като подписва разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Тъй като липсва такава заповед счита, че административния акт е нищожен, както и поради това, че същото длъжностно лице е било председател на комисията назначена със заповед № 1015-21-201/19. 09. 2018 г. на основание чл. 59, ал. 1 КСО за разследване на злополуката. Поискано е директорът на ТП на НОИ София - град да представи заповед, с която е възложил на длъжностни лица за изпълняват функциите по чл. 60, ал. 1 КСО и да подписват разпорежданията за приемане или неприемане на злополуките за трудови, касаеща извършеното разследване и заповед № 1015-21-201/19. 09. 2018 г. В съдебно заседание процесуалният представител заявява, че ще се ползуват от доказателствата представени от ответната страта.

Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че искането за отмяна е недопустимо, не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Сочи, че наличието в административната преписка, приета по делото, на заповед №1015- 21-201/19. 09. 2018 г. на директора на ТП на НОИ-София град, в които като председател на комисията за разследване на злополуката е назначено същото длъжностно лице - К.Ф, доказва, че е имала правомощия на административен орган по чл. 60, ал. 1 от КСО. Участието на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължително и като водещо производството то се назначава като председател на комисията. Видно от приложената към писмния отговор заповед № 3343/26. 03. 2018 г. на Управителя на НОИ, К.Ф е назначена на длъжност „старши инспектор по осигуряването" в сектор ,.Трудови злополуки“, считано от 02. 04. 2018 г., а със заповед №1015- 21-143/07. 06. 2018 г. на директора на ТП на НОИ-София град е определена като едно от длъжностните лица по чл. 60. ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-София град, на които е възложено да издават разпореждания за приемане или неприемане на декларираните в териториалното поделение злополуки за трудови. Представя заповед №1015-21-143/07. 06. 2018 г. на Директора па ТП на НОИ-София град за определяне на длъжностните лица които да издават разпореждания по чл. 60, ал. 1 КСО, вкл. К.Ф „старши инспектор по осигуряването" в сектор ,.Трудови злополуки“, отдел "Контрол по разходите на ДОО"

Искането е процесуално допустимо, подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Независимо, че искателите не представят доказателства, а твърдят, че липсва заповед за определяне на длъжностното лице чл. 60. ал. 1 от КСО, чрез процесуалния си представител заявяват, че ще се ползуват от изисканите и представените доказателства от насрещната страна. Искането е подадено на 26. 02. 2020 г., а съдебното решение е постановено същия месец на 13. 02. 2020 г., следователно сроковете са спазени. Разгледано по същество е неоснователно.

От една страна доводите на искателите, че не е представена по делото и липсва заповед на директора на ТП на НОИ-София град за определяне на издателя на разпореждането по чл. 60. ал. 1 от КСО като длъжностно лице да издава разпореждания по чл. 60. ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-София град за приемане или неприемане на злополуките за трудови, не е основание чл. 239, ал. 1 АПК - ново обстоятелство или ново писмено доказателства от съществено значение за делото което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, а представлява касационно основание, което не е релевирано от жалбоподателите в касационното производство.

От друга страна от ответната страна се представя заповед №1015-21-143/07. 06. 2018 г. на директора па ТП на ПОИ-София град за определяне на длъжностните лица които да издават разпореждания по чл. 60, ал. 1 КСО, вкл. К.Ф „старши инспектор по осигуряването" в сектор ,.Трудови злополуки“, отдел "Контрол по разходите на ДОО", от което доказателство искателите са заявили, че ще се ползуват, следователно разпореждане №22473/24. 01. 2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено от компетентен орган, длъжностно лице, което е упълномощено да издава разпореждания по чл. 60, ал. 1 КСО.

Обстоятелството, че длъжностното лице К.Ф, която е издала разпореждането по чл. 60. ал. 1 от КСО, е председател на комисията назначена със заповед № 1015-21-201/19. 09. 2018 г. за разследване на злополуката, също не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Тази заповед не е била неизвестна на страната и ако на това основание се счита, че е налице нарушение на принципа на безпристрастност, то е могло да бъде въведено като касационно основание поради нарушение на материалния закон, ако искателите не са съгласни с доводите на административния орган, че административното производство е едно и председателят на комисията е и длъжностното лице което издава разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО.

Искането за отмяна на решение № 2359 от 13. 02. 2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав II колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на М.И и Е.С за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 2359 от 13. 02. 2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.