Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, EИК 130449055, представлявано от управителя Н.Сич, чрез пълномощника си адв. В.И срещу Решение № 5121 от 22. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 13354/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за обезщетение за претърпени, в периода от 03 юли до 03 октомври 2017 г., имуществени вреди, в резултат на отменена, като незаконосъобразна, Заповед № 17-1204-000758/30. 06. 2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - София, сектор „Пътна полиция“, в размер на 9 387. 99 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска - 18. 12. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 1 290. 96 лева представляваща лихви за забава, причинени от отмяната на същия административен акт. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена исковата молба в цялост. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, чрез юрк.. И, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлен предявеният от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 9 387. 99 лева, за периода от 03. 07. 2017 г. – 03. 10. 2017 г., причинени от отменен административен акт – Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция - ОДМВР София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска -18. 12. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен, и иска на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ размер на 1 290. 96 лева, представляващи лихви за забава за периода от 10. 07. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (457. 27 лв.); от 10. 08. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (430. 32 лв.) и от 10. 09. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (403. 37 лв.), причинени от отменения административен акт – Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция - ОДМВР София.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
От фактическа страна е установено, че на 30. 06. 2017 г. началникът на група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София е издал Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. по чл. 171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“, против И. Н. И за това, че като собственик на фирма „Джей Ел Лийз“ ЕООД, чиято собственост е товарен автомобил „Ивеко“ АС – 260 СИ ФС ГВ с рег. [рег. номер на МПС] е предоставил управлението на водача А. Н. А, на трудов договор при „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, който на същата дата е извършил нарушение на правилата за движение, за което му е съставен АУАН № 111545, иззети са свидетелството за регистрация на МПС (т. а. „Ивеко“) и СУМПС на водача.
С Решение № 827 от 25. 10. 2017 г. постановено по адм. дело № 724/2017 г. по описа на Административен съд София област заповедта е била отменена.
Безспорно е установено, че собственик на процесния товарен автомобил е фирма „Джей Ел Лийз“ ЕООД, а ползвател е търговското дружество „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, и двете със седалище и адрес на управление гр. С. и управител И. Н. И. С договор за оперативен лизинг този автомобил е бил предоставен от лизингодателя („Джей Ел Лийз“ ЕООД ) на лизингополучателя („Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД) за срок от пет години срещу лизингова цена от 1 600 евро, без ДДС, платима всеки текущ месец. За периода, през който товарният автомобил е бил спрян от движение - 03. 07. 2017 г. - 03. 10. 2017 г., „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД е заплатило на лизингодателя дължимите лизингови вноски, с допълнително включен ДДС, и този факт също не се оспорва от страните и е установен с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
С оглед на тази фактическа обстановка, съдът от първата инстанция е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Описаните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от отменения индивидуален административен акт. Това е така, тъй като заплащането на лизинговите вноски се дължи по силата на договора, сключен между страните и не е в зависимост от това дали автомобилът се ползва реално или не. Затова индивидуалният административен акт не рефлектира пряко върху поетите облигационни задължения по договора за лизинг. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Обсъдени са въведените от ищeца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание.
При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ – ищецът, върху когото е доказателствената тежест, трябва да докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразен административен акт е безспорно и е доказано в процеса.
Правилни са изводите на Административен съд София-град относно това, че лизинговите вноски, заплатени по сключен договор за лизинг с трето лице не представляват имуществена вреда, претърпяна в причинна връзка с отменения административен акт. Между страните по договора е налице облигационно отношение с точно определени права и задължения на страните. Едно от задълженията на лизингополучателя е ежемесечно да заплаща вноска независимо от факта дали конкретното МПС е в движение или е повредено, или е санкционирано, или е погинало. Затова отношенията по договора за лизинг са ирелевантни за административното правоотношение възникнало по повод отменения административен акт. Заповедта, с която е наложена ПАМ не засяга пряко и непосредствено правата и задълженията на лизингополучателя по сключения договор за оперативен лизинг и вредата, каквато се претендира от ищеца, а именно лизингови вноски за период от три месеца, е пряко следствие на възникналите облигационни отношения, а не е в пряка причинна връзка с отменения административен акт, както обосновано е приел решаващият съд.
След като не са налице два от изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материално правна норма, то искът обосновано и правилно е приет за неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На ответника по касация също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение предвид § 6 от ПРЗ на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29. 11. 2019 г. и тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в тяхната взаимна връзка.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5121 от 22. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 13354/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, EИК 130449055, представлявано от управителя Н.Сич, чрез пълномощника си адв. В.И срещу Решение № 5121 от 22. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 13354/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за обезщетение за претърпени, в периода от 03 юли до 03 октомври 2017 г., имуществени вреди, в резултат на отменена, като незаконосъобразна, Заповед № 17-1204-000758/30. 06. 2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - София, сектор „Пътна полиция“, в размер на 9 387. 99 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска - 18. 12. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 1 290. 96 лева представляваща лихви за забава, причинени от отмяната на същия административен акт. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена исковата молба в цялост. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, чрез юрк.. И, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлен предявеният от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 9 387. 99 лева, за периода от 03. 07. 2017 г. – 03. 10. 2017 г., причинени от отменен административен акт – Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция - ОДМВР София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска -18. 12. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен, и иска на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ размер на 1 290. 96 лева, представляващи лихви за забава за периода от 10. 07. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (457. 27 лв.); от 10. 08. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (430. 32 лв.) и от 10. 09. 2017 г. до 17. 12. 2018 г. (403. 37 лв.), причинени от отменения административен акт – Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция - ОДМВР София.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
От фактическа страна е установено, че на 30. 06. 2017 г. началникът на група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София е издал Заповед № 17-1204-000758 от 30. 06. 2017 г. по чл. 171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“, против И.И за това, че като собственик на фирма „Джей Ел Лийз“ ЕООД, чиято собственост е товарен автомобил „Ивеко“ АС – 260 СИ ФС ГВ с рег. [рег. номер на МПС] е предоставил управлението на водача А.А, на трудов договор при „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, който на същата дата е извършил нарушение на правилата за движение, за което му е съставен АУАН № 111545, иззети са свидетелството за регистрация на МПС (т. а. „Ивеко“) и СУМПС на водача.
С Решение № 827 от 25. 10. 2017 г. постановено по адм. дело № 724/2017 г. по описа на Административен съд София област заповедта е била отменена.
Безспорно е установено, че собственик на процесния товарен автомобил е фирма „Джей Ел Лийз“ ЕООД, а ползвател е търговското дружество „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, и двете със седалище и адрес на управление гр. С. и управител И.И. С договор за оперативен лизинг този автомобил е бил предоставен от лизингодателя („Джей Ел Лийз“ ЕООД ) на лизингополучателя („Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД) за срок от пет години срещу лизингова цена от 1 600 евро, без ДДС, платима всеки текущ месец. За периода, през който товарният автомобил е бил спрян от движение - 03. 07. 2017 г. - 03. 10. 2017 г., „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД е заплатило на лизингодателя дължимите лизингови вноски, с допълнително включен ДДС, и този факт също не се оспорва от страните и е установен с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
С оглед на тази фактическа обстановка, съдът от първата инстанция е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Описаните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от отменения индивидуален административен акт. Това е така, тъй като заплащането на лизинговите вноски се дължи по силата на договора, сключен между страните и не е в зависимост от това дали автомобилът се ползва реално или не. Затова индивидуалният административен акт не рефлектира пряко върху поетите облигационни задължения по договора за лизинг.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Обсъдени са въведените от ищeца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание.
При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ – ищецът, върху когото е доказателствената тежест, трябва да докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразен административен акт е безспорно и е доказано в процеса.
Правилни са изводите на Административен съд София-град относно това, че лизинговите вноски, заплатени по сключен договор за лизинг с трето лице не представляват имуществена вреда, претърпяна в причинна връзка с отменения административен акт. Между страните по договора е налице облигационно отношение с точно определени права и задължения на страните. Едно от задълженията на лизингополучателя е ежемесечно да заплаща вноска независимо от факта дали конкретното МПС е в движение или е повредено, или е санкционирано, или е погинало. Затова отношенията по договора за лизинг са ирелевантни за административното правоотношение възникнало по повод отменения административен акт. Заповедта, с която е наложена ПАМ не засяга пряко и непосредствено правата и задълженията на лизингополучателя по сключения договор за оперативен лизинг и вредата, каквато се претендира от ищеца, а именно лизингови вноски за период от три месеца, е пряко следствие на възникналите облигационни отношения, а не е в пряка причинна връзка с отменения административен акт, както обосновано е приел решаващият съд.
След като не са налице два от изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материално правна норма, то искът обосновано и правилно е приет за неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На ответника по касация също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение предвид § 6 от ПРЗ на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29. 11. 2019 г. и тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в тяхната взаимна връзка.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5121 от 22. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 13354/2018 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.